340. некадърни бобри

photo by oprisco

Окей! Не се сблъсквам за първи път с тежка работа. Нито с работа по двора, където се копае, чисти, орязват дръвчета, горят изсъхнали клони, поправят се неща, садят се цветя и други полезни растения. Не ми е за първи път. Но се разглобих. И ме боли всяка една частичка тяло по мен. Чак мислите ми ме болят. А ако се замисля за къщата и двора ме болят още повече. Ръцете ми са изподрани, за краката дори не искам да говоря. Косата ми е пълна с ябълкови цветове, а обувките ми са по - мръсни от всякога. И все пак бих дала всичко в идния един месец да правя само това, вместо да работя в магазина. А Мам вече ми липсва, макар че само преди три часа ми махаше, докато се качвах в маршрутката, макар че е само на 20 минутки път от мен. Да, липсва ми.
Но да се върна на двора. Свършихме толкова много работа, колкото и в най - смелите ми мечти не съм предполагала, че ще свършим. И сама отсякох един огромен клон. Е, вярно че ми отне 10 минути и много млатене, разбити длани и набодени пръсти, но.. ама пък така го накълцах, все едно го е гризал некадърен бобър. Та общо взето искам да кажа.. че не мога да разбера как, по дяволите, дървосекачите са издръжали да млатят и цепят дърва от сутрин до вечер. Вярно, секси мускули, ама не си заслужава. А, отностно това.. докато мъж цепещ дърва, разсъблечен до кръста изглежда адски секси, момиче като мен с брадва изглежда като някоя луда, която ей сега ще заколи някого.
И с Мам си направихме селска пейка. Веднага давам инструкции как се прави селска пейка. Намирате дъска, която е широка поне 30 - 40 см. и дълга поне 3 и 50 метра. Правите минимум 3 подпорки от тухли или плочки, но не много високи, колкото да не се чувствате, че сядате на земята и слагате дъската отгоре. После застилате с две родопски одеала и сте готови. Идва ми шарено в предния двор. И много удобно. Сядаш, облягаш се на стената, придърпваш кошчето за боклук, за да има къде да си хвърляш опаковките от сладоледите, които поглъщаш и си вдигаш краката на едно от пънчетата разхвърляни наоколо. И си готов. И си щастлив. Котката се е свила на кравайче в другия край на пейката и те гледа недоверчиво, връхчето на опашката й е единственото нещо, което се движи. А от ябълката лениво падат бели листенца.

Чувствам се добре в моята тиха провинциална градина. Чуват се само кучетата, жуженето на пчелите, врабчетата, биещи се по клоните на ореха, от време на време някоя минаваща кола и съседите, когато се провикват през оградите и улицата, за да се поздравят. Чуваш и мислите си.

И вече нямам търпение.

p.s. *не мога да си намеря рокля за бала на Бро;
*зайците ми вече са прогледнали и щапуркат наоколо и са най - сладурските неща, които някога са съществували на планетата;
*сега ще пия вино и вероятно няма да спя тази нощ, защото тъй или иначе трябва да станем с Бро към 2 и 30, защото тази нощ заминава за Турция;
*мразя го, задето ще бъде в Истанбул и ще се пазари с продавачите по сергийте.