23.4.09

339. peanut butter

photo by me

Голямата подготовка за ремонт може да бъде голям купон, ако я правите така, както я правим ние с Мам:

*говорим повече, отколкото работим;
*на всеки 30 минути правим 10 - минутна пауза за цигара;
*аз тичам из всички стаи (когато се отворят всички врати, можеш да тичаш в кръг из целия етаж) с воал от опаковачно фолио на главата и пищя, а Мам ме гони и крещи, че не сме свършили никаква работа;
*напомням й колко е досадно да се живее с мен;
*най - накрая, когато с много мъка и паузи, успяваме да опаковаме мебелите на единия етаж се качваме горе, а аз започвам да мрънкам колко съм уморена;
*оставаме повечето работа за следващия ден;

От там нататък до сега (чакам я да се прибере от работа, за да довършим) единственото, което съм свършила е:
*да ям пържени филийки с мед;
*да карам колелото на Бро, докато косата ми изсъхне от вятъра и слънцето;
*да снимам из двора разните му капчици по тревата и цъфналата череша;
*да пия вино;
*да пуша;
*да напиша това;
*да режа киви в леглото и да оклепам БЯЛАТА завивка, за която съм сигурна, че ще ми отрежат главата (на първо време ще я обърна на обратно и няма да го види, докато не се прибера в София, после ще ми пищи само по телефона, а като се върна в Елин Пелин ще и е минало);
*да навестя баба и дядо.. в дъжда.. с колелото.. което няма калници, за което ме овикаха, че ще ме окаля цялата, ама аз не слушах и.. съм кална цялата;
*но предупредих Мам, че ще е непоносимо да живее отново с мен;
*о, да счупя бравата на входната врата (заключих преди да изляза, натиснах дръжката да проверя дали съм заключила и тя ми остана в ръката. Shit happens.

Установих, че наистина ще ми хареса да живея тук. Някак по - простичко е, по - свежо, по - чисто, по.. отдалечено. ЧУвствам се, все едно съм някой от ония писатели, които решават да отидат на вилата си, докато завършат поредния си роман or whatever и междувременно постягат къщурката и двора и си живеят спокойно за известно време. Мммда.

Установих, и че стаите са по - големи, отколкото ми се сториха, когато влязох в тях за първи път от години насам. Аз ги помнех големи, защото бях мъничка, когато за последно влизах в тях и когато ги видях тези дни.. представите ми бяха брутално изрязани и смалени. Но всъщност не са.. стаите са си големи. Дори доста. Особено спалнята. Тъй де, моята стая. И решихме какво ще правим със старата стая на Бро. Ще стане стая за гости с две легла. Или с едно двойно. Още не сме решили дали да съберем старите легла или да ги оставим отделни. Но ще се чуе. Общо взето почти всичко е измислено и имам изцяло нова подредба за мебелите.. поне в стаите, в които ще има такива.

Квартирантите са направили поне едно хубаво нещо за къщата в последните 10 години. Сложили са допълнителни врати на терасите.. от онези, дето спират мухите и комарите, но вратата все пак стои отворена през целия ден. Браво на тях, но аз все още откривам кучешка храна из стаите.

И това е май.. в общи линии за момента.
Поздрави с Lily Allen - Fuck you. ^^

*и Мъро, видях ти коментара. Надявай се да са добре, защото ти ще го отнесеш, ако им има нещо, you..!
**интернетът на Globul е най - отвратителното нещо ever. Не мога да пусна един пост средно 50 минути!**
***не успях да го пусна, така че сигурно утре вечер***

*няколко часа по - късно..

Довършихме и горния етаж с Мам. Доизмислихме местата на някои от мебелите. И ни отне цял час да измерим едни места и едни шкафове, за да се види колко метра.. нещо (не знам какво е и как да го опиша(и не знам как ще обясня какво ми трябва, когато отида в магазина след няколко дни)) трябва да купя.Нямаше такова смятане и зацикляне на това как се изчислява лице на паралелепипед. Почувствах се гениално глупава, но поне доста се посмяхме.

Завърши се с тършуване из тавана (намерих си втората синя обувчица. Онази на белите звездички, дето ми я откраднаха заедно с чантата. Онази, дето съм я носила, когато съм била мъничка, изпрах си я и сега се суши някъде навън) и малко ровене по двора. Защо, когато бях малка не ме беше гнус от червеите? Днес съм пищяла повече, отколкото през целия си живот.. гррр. Опасна работа. Повече смешна, отколкото опасна.

Наздраве..

*имам още половин бутилка вино за допиване и филми за гледане*

..

1 comment:

Omnia said...

Мила Хриси,от доста време следя блога ти,но чак сега решавам да напиша коментар-поради що,не питай,че и на мен не ми е съвсем ясно:)
НО СЪМ ОЧАРОВАНА,МИЛИЧКА!!!!!Променила си визията на блога си в мекичка,много топла,уютна и деликатна-точно като вкус на сочна прасковка,от която искаш още и още:)Браво,наистина-както винаги с много вкус:)
Сега,като четох материала ти за пренареждания,подеждания,багажи и премествания,ме накара да с епренеса във времето миналата година,когато този процес усърдно протичаше и около мен,макар и свързано с повечко места,та съвсем ми се зави свят тогава:)Умееш да рисуваш спомени,Хриси и то със сладък привкус,който някак си не искаш да пуснеш да си отиде бързо:)Поздравления за блога,написаното и това,което ще се напише;)
Цалувкам те и те гушкам:)

Поздрави,Сис