10.4.09

335. smth

photo by rooze

*ама адски дълъг пост се получи, който има нерви и желание да чете*

За новите придобивки, кофти колегите, доволните шефове, неописаните, но не и забравените, пътешествия, за грешките, за правилните решения, за суинга и John Butler Trio, за зайците, пролетното почистване и първия път. Всичко това смесено с аромата на зюмбюли засадени в стар кец (една от новите придобивки.. зюмбюлите де, кеца си е доста старичък.. но вече мирише на цветя, нях).

В последните дни си мислех от колко време не съм се разписвала тук, а колко много пъти си мислех да го направя, защото имаше защо. Не че някой задължително трябва да знае или защото искам да бъде прочетено, а за мен самата. Блога си стана голям изповедник, а това лято ще навърши три годинки. Ухуу!
Няма да карам по ред на номерата, нито отзад напред, защото няма да си спомня всичко както трябва. Ще пиша за всичките неща, които се случиха както се появят в главата ми, пък ако забравя някое.. здраве да е. Нали си имам бели зюмбюли.

И като съм заговорила за придобивки, никога не съм предполагала колко много щастие може да ми донесе това да си купувам разни неща, с които да напълня кухнята си в Елин Пелин. Днес всъщност, достигнах до извода, че малките неща в една къща я превръщат в дом. Например връзката от изсушена лавандула висяща от дръжката на един шкаф. А аз никога не съм харесвала лавандула. Но към нея ще добавя бял равнец, мента, джоджен и още едно - две неща, които в момента не ми се появяват в главата. В ресторантите никога не съм се справяла с каничките за олио и оцет.. но си купих и такива. Ще им свикна. Голям кеф са все пак. И огромния стъклен пепелник, в който все си затривам цигарата (да, веднага го осветих в занаята). И чашите за вино. Антина ме пристрасти към пиенето на каквото и да е от чаша за вино (сега си сърбам сока от праскови точно от такава чаша). Между другото.. реших най - накрая какво точно ще направя с кухнята си. Освен висящите билки и новите печка, перална и хладилник.. и там другите електрически работи, които биха улеснявали ежедневието, ако се сещах да ги ползвам. Реших как ще я боядисам. Тъй де.. как ще я омажа, защото ще си е голямо цветно мазало от вратички и шкафове в различни цветове от червено до зелено. И разбира се кеца с новите цветя ще го поставя точно там. Защото на един кец мястото му хич не е на плота в кухнята. Но ще му отива. И на кухнята ще и отива да си има нещо, което не би трябвало да е там. Така например за кафе - читалнята (в това ще превърна трапезарията), насред всички възглавнички, табуретки и книги, ще си джусна една ръждясала лейка, в която също ще си засяда нещо. Още не съм решила какво, но само от мисълта да заровя пръсти в земята и корените на бъдещото цвете ми става по - светло в стаята.

А пък зайците ми.. нахранени спят на метър от мен. Малките муцуни ми се качиха на главата, особено новата красавица. Такъв звяр е, никаква дама не става от нея. Прилича на ангелче, но аз се чудя.. щом тя е в моята стая, кой по дяволите управлява Ада вместо нея. Надебеляла е обаче и искрено се надявам да си имам бебета в скоро време, защото Валентин ще ме побърка с телефонните си обаждания, за да разбере дали е родила, защото иска заяц за рождения си ден, който след средата на май. Виж, Вальо... аз няма да ти кажа и да роди и когато се появя в Монтана със заяц, поне да има капчица изненада, а?

Пътешествията са малко on hold в момента. Едното се провали, а тия до Монтана вече не ги възприемам като такива, защото ходя за по една вечер. Все едно съм се прибрала до Елин Пелин и съм излязла с Катя и съм останала да спя у тях. Но така е по - добре. На често, за мъничко, не ми става досадно и не ми омръзва. И не се стига до петият ден, в който най - често започвам да се чувствам не на място, където и с когото и да съм. Да.. около петия ден, започвам да искам да се прибера у дома или поне да сменя мястото, защото не се издържа повече. Меланхоличка такава, ама какво да се правя.

У, и най - накрая получих похвали на работа. За сметка на колегата от другата смяна, но аз не отговарям за това, че тя не е изчистила нещо - си - там. И е малко гадно, но аз хич не се чувствам зле, че ме нахвалиха, а на нея ще и се накарат. Цели две седмици ми недоволстваха и сега нищо не може да измести това колко удовлетворена от себе си се чувствам.

А пък не се отървавам и от чувството, че започвам да губя някои хора от живота си и когато се оплаках на Гошо той просто ми каза "Е, аз пък съм благодарен, че те виждам по - често, за сметка на тези, които не виждаш". В общи линии беше това де. Ако изкарам директен цитат може и да обидя някого, макар че не би трябвало да ме интересува след последните срещи и глупави грешки, които бяха много дусловно.. изклюкарени да речем. Хубаво, човек греши и така нататък, на мен често ми се случва, ама трябва ли всеки път да ми се натрива носа по най - бруталния начин? Ениху. Мина ми. Просто ще си затворя устата още повече от това, което бях постигнала в последните месеци. И ще се замислям още повече пред кого точно говоря. Сега заради това откровение съм сигурна, че ще има пак някое друго примрънкване.

Иначе съм се заровила в чистене, защото у нас беше настанала истинска кочина. Представете си от колко време не бях разтребвала както трябва, щом като днес, като се прибрах се изненадах от това колко съм спретнала снощи, преди да се прибера при mum. Отвикнала съм да е толкова.. ами блестящо, без прах, без разхвърляни дрехи, без някоя ваза с отдавна умрели цветя и мръсни чаши по масата. Да, голям бардак бях завъртяла. Но вече го няма. И не мисля да го допускам отново. Явно съм била в доста разхвърлян, душевно и физически, период.

А от няколко дена пак съм се хванала за китарата и се разкъсвам между нея и фотоапарата и честно казано, не знам кое ще избера. С тази нова мания по John Butler и идеята да отида до Париж през юли за негов концерт.. не съм спряла да слушам тая дискография от 3 дена. И да свиря някоя друга песен от нея също не съм спряла. А да ги пея всичките през цялото време няма и да спра скоро. Но пък.. тук се появява фотоапарата да развали цялата музикална идилия с първото ми публикувано интервю. Не е особено голяма работа, да не говорим за това, че когато четях въпросите наистина чувствах отговорите, а сега от страни ми изглеждат все едно съм се старала да изглеждам много мъдра и интересна, а се е получило точно обратното. Ама знам ли го аз, нямам реално мнение за света си погледнат от страни. Може и да звучи окей, но аз го намирам малко глупавото. Но пък си харесвам снимките, да. Каквото ще да става, трябва да се обадя на майката на Петко тези дни, възможно най - скоро, ама за момента само си казвам "Трябва да се обадя" и не го върша. И аз не съм сигурна защо, а наистина Трябва.
*въпросното интервю е тук*

Но между всички тия неща, които Трябва да свърша аз ще продължавам да си ходя на суинг, да се запознавам с повече нови хора и да си купувам странности за къщата. Сега се сетих.. вече си имам първия звънец за липата (пред къщата си имаме липа и съм решила да си взимам звънци от всякъде, които да навържа по клоните й... такова звънене ще пада, когато задуха вятър, чак настръхвам като се замисля). Та.. вуйна ми го има от Швейцария и е нещо огромно, красиво и.. абе малко кравешко, все пак е за крава, но е велик, велик. И звъни още по - велико.

И това е всичко в последно време. Без много факти и точни цитати, но като цяло..

Ще гледам да не изчезвам отново за толкова време, защото съм пропуснала да споделя толкова много неща. Много пролетно настроение и.. а видяхте ли новия изглед на блога ми?

*няколко неща, за които се сетих, докато си взимах горещ горещ душ*

Установих, че в последно време Гошо е човека, който ме е открехнал за музика. Няма нещо, което да ми е предложил и да не ми е станало любимо още на първото слушане.
Днес ми казаха, че съм човек, който си залужава. Каквото и да значи точно беше едно от най - хубавите неща, които са ми казавали в последно време.
Прибрах всички зимни дрехи, дебели палта, плетени шалове и шапки, ръвиците, макар и без пръстчета и се разнасям с тънкия шлифер и потник отдолу.
Накичих всички пръстени и мъниста, които не бях носила от месеци, някои от тях и от години.
Въпреки банята и едномилиметровите ми нокти не можах да изкарам пръстта от пресаждането на цветята иззпод.. ами ноктите си.

Идва ми много шарена тази пролет.

2 comments:

antina said...

Знаеш ли, Хрис... ако се прочетеш отстрани, би могла истински да видиш колко много обич ти дават отвсякъде... а идеята за чашите в действителност е просто да си създаваш ежедневна естетика...
Anyway, интервюто стана добре, не се тормози :)

Néntië said...

Ааааз знам, че ти е ясно какво си мисля в момента. Също, не е ду, а е ДОремифаСЛОВНО ^.

Забавно е, че мога да изговоря цял разговор с теб в главата си, знаейки какво ще каже всеки от нас. Ама накрая и двамата си оставаме с това: "Все пак аз съм правият".