21.4.09

338. светлина

photo by suo-me

За пореден път установявам колко идиотски и детински се държа понякога. Доста често впрочем. Особено, когато съм виновна за нещо. Особено когато някой ми повиши тон. И как се престаравам в това, да бъда изрядна, за да не се повтори и сгафвам точно защото правя всичко възможно, за да не се случи. Мня.. не знам какво да се правя вече. Предполагам ще ги надрасна и тея неща някой ден.

Не знам обаче как бих надраснала това да отгледам някое куче от мръвка месо и да го загубя след като петнадесет години е било неотлъчно до мен. Не бих могла. И сърцето ми се къса за малката.. за кучето на Дина и Гаро, Ева и Ина. Не бих могла.. не бих.

А после се прибирам у дома и виждам моите малки мръвки. Peanut Butter и Jelly, за които цял ден съм се притеснявала. И сега Мариян ме наплаши още повече и не знам. Направо ще полудея тия дни, като съм на Елин Пелин, далеч от тях. Гррр. Всъщност те мъниците бяха три, но единият не оцеля през нощта. *въздиш*

Ама ремонтите рано или късно трябва да започнат. И то с най - досадната част. Изнасянето на мебелите и покриването на тия, дето са твърде големи, за да бъдат изнесени. Мисля, че снощи за първи път осъзнах, че аз actually ще живея в Елин Пелин след около месец. Страшно е! *омазах се с майонеза, защото ям, докато пиша.. за пореден път*

И май сега не ми се говори повече, това е по - важното. А ако все още не сте чули нещо на Loading in Progress, чуйте Светлина.

1 comment:

jazz said...

Мариян не е Наплашител, бе :D

Просто сърцераздирателствах за моите детски преживявания.
Твоите малки животинки ще са наред, кротко (: