И докато някой хора най - накрая започнаха да се Облогват, някои други се РАЗблогваме. Не за другото, а защото нямаме време да си подредим стаята, да се видим с повечето си приятели или да се наспим човешки. И всичко това, заради работното време, вечното бързане и малкото свободни дни, които се опитвам да запълня с достатъчно усмивки за да изкарам следващите пет - шест дена. От месеци не съм си стояла един ден у дома. Просто да си стоя и да се мотая наоколо. Да се събудя около обед, да подредя, да обърша прахта и да пусна прахосмукачка. Сега тия неща се вършат на бързо, едното днес, другото утре, за да не стане пълната кочина, а прането се пуска рано сутрин и се надявам, че братското тяло ще го простре.
Така бързо минава времето, когато всяка секунда ежедневие е запълнена до краен предел, дрехите й се пръскат по шевовете и се мислиш, че ако трябва да свършиш още нещо или да видиш още някого цялата система ще се претовари, ще забие и ще се налага преинсталация или ново дъно, защото си изгорил настоящето.
Чудя си се как успявам. Да намирам време за дишане. Време за обичане. Да го изсмуча измежду минутите, по някоя друга частичка от секундата, за да мога да помисля, да си изтананикам нещо на ум.
Но започвам да се изморявам, да ме болят краката и да не мога да си занеса раницата до вкъщи, защото е тежка. Вечер си лягам и не успявам да си догледам набелязания филм, защото очите ми се затварят, а на следващия ден се събуждам в 7 и 30 като по часовник, без нужда от аларма.
Не мисля още дълго да продължавам да живея така. Хич не ми пука за икономическата криза. Имам друга представа за живеенето от билет втора класа.
Тези дни ще си взема почивка за много, много дълго време и ще изхарча всички пари, които съм събрала. Ще лежа в леглото, ще прегръщам зайци, ще заравям пръстите си в тъмни кичури коса, ще пия вино за закуска и ще се усмихвам.
Пък после.. точките сами ще се наредят.
И да слушате Ben Harper.
Picture of Jesus.
Така бързо минава времето, когато всяка секунда ежедневие е запълнена до краен предел, дрехите й се пръскат по шевовете и се мислиш, че ако трябва да свършиш още нещо или да видиш още някого цялата система ще се претовари, ще забие и ще се налага преинсталация или ново дъно, защото си изгорил настоящето.
Чудя си се как успявам. Да намирам време за дишане. Време за обичане. Да го изсмуча измежду минутите, по някоя друга частичка от секундата, за да мога да помисля, да си изтананикам нещо на ум.
Но започвам да се изморявам, да ме болят краката и да не мога да си занеса раницата до вкъщи, защото е тежка. Вечер си лягам и не успявам да си догледам набелязания филм, защото очите ми се затварят, а на следващия ден се събуждам в 7 и 30 като по часовник, без нужда от аларма.
Не мисля още дълго да продължавам да живея така. Хич не ми пука за икономическата криза. Имам друга представа за живеенето от билет втора класа.
Тези дни ще си взема почивка за много, много дълго време и ще изхарча всички пари, които съм събрала. Ще лежа в леглото, ще прегръщам зайци, ще заравям пръстите си в тъмни кичури коса, ще пия вино за закуска и ще се усмихвам.
Пък после.. точките сами ще се наредят.
И да слушате Ben Harper.
Picture of Jesus.
4 comments:
Куче, не разбрах само защо си се вдъхновила да си търсиш оправдания (:
Не се оправдавам, Мър. Просто споделям работната си мъка, а с нея и идва и това, че нямам времето да си чета и преглеждам, и попълвам блога.
Казано с три думи: Търсиш си оправдания
<3
Пак с три думи..
Just keep swimming!
Post a Comment