331. ноември

photo by complejo

Мда.. не знам още колко дни ще продължи така. За студеното време говоря. *въздиша* Имам нужда да скоча в някоя от цветните си поли и да почувствам слънцето. Ама няма. Никаква пролет не е все още. И не виждам как скоро ще стане, но не спирам да се надявам въпреки снежинките, които прехвърчат навън. Нямам право да спра да се надявам, защото все пак това е едно от нещата, които са сто процента сигурни. Ще се затопли. Ще бъде цветно. И свежо. *усмив*
Но пък загубих зайчето. Работния ден винаги може да те изненада с какво ли не. С нещо хубаво или с нещо лошо. В случая лошо. А вчера му нямаше нищо на малкия рошав клепоух приятел. И днес... ей така, от нищото. Без предупреждение. Мразя да става така. И въпреки лекарствата, с които го наблъсках.. само му удължих времето, в което да рита безпомощно с крачета. Бррр.
Но пролетта ще дойде, нали?