327. wintery

photo by me

Не е като да няма за какво да се пише, но май нямам време и за това. Неприятно е, наистина, но няма как.

Да видим..

За тези, които не знаят имам втори заек, Епъл. Лудачка е малката и много я харесвам, макар че ме ухапа 260 - пъти повече от всяко животно, което някога ме е хапало. Има си характер малкото зверче и ако реши, че си му запречил пътя те гризва най - безцеремонно и щеш не щеш му правиш път.
Разснимах се отново, както си личи. Навсякъде се разнасям с фотоапарата (отново) и щракам ли щракам, което за момента не ми пречи на китарата и на работата (където вече направих цял месец и се чувствам супер).
Взе да ми липсва сън обаче и предполагам това идва от всичките неща и хора, които искам да видя и с които искам да се занимавам. И понеже си угаждам на исканията напоследък почти не се засядавам у нас, още повече пред компютъра. Леглото ме влече повече от мъркащото интернет пространство.
В края на месеца започваме ремонта в къщата и до месец и половина трябва да съм си събрала багажа и да съм отпрашила на там.
И въобще случват се някакви неща, но възглавницата пак започва да ме вика и ще се отправям към нея.

Усмивки и Честита баба Марта!