4.3.09

328. she

photo by vic4u

Има някакво кадифе по листата на розата, когато ги докоснеш от вътрешната им страна, съвсем леко, само с върховете на пръстите, защото иначе ще го заличиш.
Има някакво спокойствие в автобуса, с който се прибираш вечер, седнал на последната седалка и наблюдаващ малкото други пътници, бързащи да се приберат у дома.
Има някаква магия в хилядите трепкащи неонови реклами, които виждаш размазани по улиците, на всеки стълб и всяка сграда, хвърлящи светлина в здрача.
Има някакво вълнение в това да надраскаш на билетчето си "Кажи й, че я обичаш!" и да го оставиш върху някоя от седалките заедно с едно розово листенце, надявайки се някой да го намери.. без значение кой. Вълнение, сякаш си оставил бележка в джоба на момичето, което обичаш, разкривайки чувсвата си и чакаш да видиш реакцията й. Има и надежда, че това билетче ще попадне в някое влюбено момче или добра дъщеря.
Има някакво разочарование, когато виждаш как някакъв чичко не го забелязва и просто сяда върху него, разбивайки цялата ти представа за малко романтика и обич на пух и прах.
Има някаква тиха лудост в това да се прибираш късно вечерта сам, по пътеки, по които не се срещат хора и да си пееш на висок глас, без да бързаш за никъде.
Има някакъв уют в това да се прибереш в затоплената си стая, да се разсъблечеш и да оставиш дрехите да се свличат, докато вървиш към банята за един горещ душ.
Има малко хаос, когато оставяш всичко да остане там, където е паднало, но и малко изтънченост, когато налееш вода в кристалната висока чаша и поставиш розата в нея, отделяйки пет минути само, за да я наблюдаваш.

Имаш.. толкова много имаш, а защото тогава..

1 comment:

Niky said...

бях забравил колко е хубаво :)