Задава се, малка моя..
Стоеше си сама в празната стая.. празна и все пак пълна с тишина.. И не съвсем. Колкото и да опитваше да игнорира тихото тиктакане на часовничето, захвърлено на пода, то все си пробиваше път до съзнанието й. За миг и се поиска да стане от кутиите на които седеше и да го хвърли през прозореца, но ако го направеше нямаше да знае колко време и остава.. до какво все още не бе съвсем ясно. Часовника и трябваше, само за да отмерва времето с нещо. Почти всичко друго и бе непотребно, затова бе изпразнила помещението и сега бе просто.. празно. Сърцето и бе празно.. не, не по онзи начин, по който се чувстваш сам и мъртъв, и.. все едно си глупава ходеща черупка, останала от някакъв предишен живот. О, тя още пазеше всичко нужно. Пазеше приятелите си, пазеше любимите си. Но тя се бе освободила от старите си духове, бе пуснала всички стари силни чувства, които и донесоха много сълзи, и сега в нея се намираше едно празничко местенце, чакащо новите мебели, които щяха да пристигнат по - късно през деня. Затова и трябваше часовника.. за да отбележи закъснението или подраняването на новите хора, с новите чувства. На новите преживявания, с новите изгреви и залези.
И сега.. сега просто бе тихо, въздуха леко трептеше от очакването.. Усещаше как се задава всичко ново, как света и ще се преобърне и истината беше.. че това не я плашеше. О, тя нямаше търпение нещо да се случи. И може би заради това нетърпение не можеше да се отпусне съвсем и просто да мечтае за утрешния ден. Тя просто нервничеше и по някакъв странен начин дори изглеждаше забавна и симпатична отстрани. Толова много искаше да живее.. и цялото и бъдеще да стане настояще. Бързаше да чувства.. бързаше да има, бързаше да плача и да се смее. Бързаше да улови мечтите си.
Хайде, малка моя.. шшшт. Просто се успокой.. имаш минутки почивка преди света да се завърти около теб и всичко да се задвижи толкова бързо, че да трябва да тичаш, за да го уловиш. Сега си почивай. Ще ти трябват сили, за всички емоции, които наближават като буря.. Шшшт, малка моя. Сега спи..
И сега.. сега просто бе тихо, въздуха леко трептеше от очакването.. Усещаше как се задава всичко ново, как света и ще се преобърне и истината беше.. че това не я плашеше. О, тя нямаше търпение нещо да се случи. И може би заради това нетърпение не можеше да се отпусне съвсем и просто да мечтае за утрешния ден. Тя просто нервничеше и по някакъв странен начин дори изглеждаше забавна и симпатична отстрани. Толова много искаше да живее.. и цялото и бъдеще да стане настояще. Бързаше да чувства.. бързаше да има, бързаше да плача и да се смее. Бързаше да улови мечтите си.
Хайде, малка моя.. шшшт. Просто се успокой.. имаш минутки почивка преди света да се завърти около теб и всичко да се задвижи толкова бързо, че да трябва да тичаш, за да го уловиш. Сега си почивай. Ще ти трябват сили, за всички емоции, които наближават като буря.. Шшшт, малка моя. Сега спи..
1 comment:
Blagodarq!!!
Post a Comment