Така и не разбрах как се получава така, че на непознати прощаваме лесно грешките, а когато ни спъне близък, дори по същия начин болката е непоносимо жестока. Толкова.. че истинската прошка рядко се появява..
Мислех, че ме познаваш, че ме цениш, че ме обичаш. Мислех, че си ми приятел, че би направил всичко за мен, както аз направих всичко за теб. Мислех, че си готов да ми дадеш поне мъничко от онова, което аз ти дадох. Мислех, че поне ме уважаваш след всичко, което ни се случи, след всичко което преживявахме и споделяхме.. А единственото, което ти направи бе да ми докажеш, че съм грешала. Нарани ме.. може би без да искаш, може би без злата умисъл, но постигна резултат, какъвто и най - големите ми врагове не биха могли да постигнат. И се получи така защото очаквах от теб повече. Защото никога не съм предполагала, че ще си такъв с мен. Никога не съм предполагала.. Никога. Но ти успя да счупиш всичко с едно докосване, успя да разрушиш и съсипеш всичко. Много малко време ми трябваше да разбера, че нараняват най - много хората, които обичаш и на които държиш. Малко ми трябваше да разбера, че когато най - много даваш най - малко получаваш. Малко ми трябваше да разбера... че може би не си заслужил нищо от онова, което ти подарих. Но аз ти се отдадох изцяло, градих с толкова много любов и нежност, тухла по тухла нашето приятелство и обич.. И дори сега, когато съм си научила урока аз продължавам да давам и по всяка вероятност ще продължа да давам и ще се надявам един ден истински да оцениш това, което имаш. А освен всичко друго ти имаш и мен. И това, че ще простя.. не значи че няма да забравя. И това, че ще затворя очи този път, не значи че ще го направя втория път. Имаш своя втори шанс, използвай го правилно.. трети няма да получиш. Обещавам ти..
Да ме беше спънал всеки друг.. да ми се беще подиграл непознат, да ме беше обидил враг. Нямаше да се обидя.. те не ме познават. Но ти, ти който твърдиш, че ме обичаш и че никога няма да разбиеш сърцето ми.. да го направиш ти! Изненадана съм.. огорчена, обидена.. Знаеше, че това ще ме нарани и все пак го направи.. Поздравления. Вече нищо няма да е същото.. просто ще имаме едно наум.
Прошка от мен.. за твоите прегрешения.
Прошка.. и все пак не съвсем.
No comments:
Post a Comment