photo by glittersceneАми мило е... като някой бегъл познат ти каже, че го е грижа за тебе с простичките думички "И да внимаваш, докато се прибираш". Не съм очаквала.. и бях права, като казах, че мен вече ме изненадват само милите жестове. Не ги очаквам толкова често, както взе да се случва напоследък. Ще взема пак да литна в облаците, а не ми се пада след това, ама... те са толкова мили, добри, усмихнати.. И се задълбочавам и не знам дали ми харесва или ме плаши. Ама за сега е хубаво.
Та, снощи, докато внимавах как се прибирам, се бях заела да се забавлявам с това да имитирам походката на всеки, който срещам по пътя. Толкова не съм се смяла сама на себе си от много дни. Забавното беше, когато всъщност осъзнах (имитирайки тежкарската походка на някакъв смешен тип), че не съм сама на улицата и някакви пичове ме зяпат от магазинчето за алкохол и цигари до блока. Умрях от срам и се заврях във входа със скоростта на подплашено зайче, за разлика от другите пъти, когато се мъкна като смъртно ранен охлюв.
Днес пък 30 минути съм вървяла до работа, мъкнейки огромен розов заек, гледайки физиономиите на всички, с които се разминавах. Определено имаше интересни бързи разговори и усмивки.
И разбих колегите на скрабъл.
И не знам как ще оцеля тая седмица, ама ще се чуе. Усмивка.
Милене, с теб съм!
Та, снощи, докато внимавах как се прибирам, се бях заела да се забавлявам с това да имитирам походката на всеки, който срещам по пътя. Толкова не съм се смяла сама на себе си от много дни. Забавното беше, когато всъщност осъзнах (имитирайки тежкарската походка на някакъв смешен тип), че не съм сама на улицата и някакви пичове ме зяпат от магазинчето за алкохол и цигари до блока. Умрях от срам и се заврях във входа със скоростта на подплашено зайче, за разлика от другите пъти, когато се мъкна като смъртно ранен охлюв.
Днес пък 30 минути съм вървяла до работа, мъкнейки огромен розов заек, гледайки физиономиите на всички, с които се разминавах. Определено имаше интересни бързи разговори и усмивки.
И разбих колегите на скрабъл.
И не знам как ще оцеля тая седмица, ама ще се чуе. Усмивка.
Милене, с теб съм!
1 comment:
Здравей! Първо... пишеш много интересно и увлекателно:) Второ, не се страхувай да позволиш на млаките неща да ти се случват и да те радват! Трето - много интересна идея да имитираш чуждите походки:))) Ама не се срамувай от хората - да не ти пука! :) Be happy!
Post a Comment