5.11.08

290. guitar from mars

photo by wordsforsnow

Аз само да се самообявя, за най - великия пич на света. Смее се. След като цял ден обикалях музикалните магазини из София (стачкувам против тези на Ямаха, грр, нямат едно свестно перце дори) най - накрая успях да си открия ключове, които да станат за моята отдавна преживяла корабокрушение китара. Добре де, истината е, че те не станаха съвсем точно и точно за това се обявявам за най - великия пич, защото ги накарах да станат и то без да осакатя повече китарата. Ня. Толкова съм горда със себе си. Сега остава да престана да мрънкам, че нищо не мога да изсвиря и да започна да се уча, за да мога.

А и само да Ви кажа, че ако не сте гледали "Мила от Марс" или сте го гледали отдавна не е лошо да си го пуснете. Весела Казакова е страхотна, но аз съм по - влюбена в Асен Блатечки. И в старите хора във филма, защото са точно такива... онези, които живеят по малките селца. Напомни ми на прекарания в Дълги Дел ден. Страхотни бяха.

И такива ти ми неща.

О да, и да слушате Tegan & Sara - Walking With A Ghost. И въобще всичко на децата. Бях ги забутала в една папка, някъде на края на вселената, съвсем до скоро.

И да проверите галерията на Marie Hochhaus.

No comments: