317. 280 swing kids

За човек като мен, който рядко се докопва до Студентски град (и Слава Богу), да се изтърси там си е голяма работа. Но не самото присъствие там, а стигането до мястото е по - важното. 280 е номера на автобуса. Единствения, в който рядко ще срещнеш човек от 30 на горе. Поне аз рядко съм срещала, да не кажа почти никога. Ама аз и рядко съм се возила.. да не кажа почти никога. Соу.. жив автобус. Никой не е бесен, не говори за политика и комунизъм, за цените на парното и водата и киселото мляко, което е по - евтино с 5 стотинки на Женския пазар.

*щастлив*

Соу... днес (снощи) се озовавам в 280 защото с Кейт отиваме на Суинг парти в "Строежа". Ще строим пирамидки от празни чаши за шотове и ще танцуваме. Общо взето историята със суинга седи по следния начин:
* отиваш да речем.. 65 килограма, а се прибираш 60 (защото си танцувал 4 часа (без да седнеш - буквално!) на темпо, на което не би могъл да издържиш, в която и да е друга вечер);
* изпиваш... двe текили и има - няма 4 - 5 водки и почти хич не си пиян, дори не си замаян (Кейт беше!... цитирам: "Кате... пияна си! *смях*"..."пауза... Да!.. пауза... а утре съм на изпит... и май на работа!";
* настъпили са те поне 7 души (и ти си намачкал има - няма толкова), разбили са ти ребрата с лакти, ама и ти си им го върнал.. и не си сърдит на никого, и никой не ти се сърди;
* Кейт ти е вдигнала поне 10 пъти роклята (ако си момче не знам какво ти е вдигнала!) до невъзможни височини, ама ти си я набъзикал, заради снимката от Борисовата градина (ах на кака сексито!);
* установил/а си, че студентски град е е пренаселен с адски много на брой секси мъже/жени, и направо са ти изтекли очите по тях.

И да повторя... танцувал си като за световно, гроги си, нямаш въздух, но си най - доволното куче на планетата!

316. blind

"Когато тази история приключи,

ще знаем повече, от колкото сега..."

Не мисля, че съм гледала по - красив филм "Blind". Не ме разплака, не ме разсмя.. просто си седях в тъмното, загубила способността да си поема дъх.

Аз.. не знам какво бих могла да кажа, освен, че видях няколко от най - докосващите сцени измисляни, заснемани, изиграни...


"- Би ли имала нещо против да ми прочетеш нещо?"
"- Той седна неподвижно... вдървен и студен в празната ледена зала. Отведнъж тя го рязпозна и уви ръцете си около него. Сълзи се спуснаха по червените й бузи той ги усети върху гъдите си. Леденото му сърце се разтопи. Тя целуна... Тя целуна очите му... той заплака..."
"- Ела с мен вкъщи."
"- Тя целуна ръцете му... бузите му... и той се изчерви отново. Сълзи измиха парченцето от окото му. Той я рязпозна..." Ти мислеше, че съм красива."
"- Ела вкъщи с мен."
"- Погледни ме. Погледни ме. Какво виждаш? Какво виждаш сега?"
"- Мари."
"- Не! Не е така. Повече не е... Не го прави. Недей."
"- Ти също си тръгна."
"- Ти прогледна."
"- Върни се. Ти ми принадлежиш."
"- Вече не."
"- Кой казва това?"
"- Красива ли съм?"
"- Да."
"- Не лъжи."
"- Аз ти принадлежа. Защо не искаш да ми повярваш?"
"- Не вярвам в приказки. Не мога."

"- Мари! Мари!"

315. men stuff

photo by bubble-gum-heart

Отварям огромна скоба: всичко написано по - долу е огромно изключение за всички пораснали момчета и вдетинени мъже. Край на скобата.

Не мисля, че имам голям допир до мъжете. Повечето такива, които съм познавала в живота си, са били учител, роднина, познат на роднина или нещо такова и в главата са били просто "чичо-някой-си" или "господинът-по-някой-си-предмет".
Мъжете, до които самата аз лично съм се докоснала.. мога да ги изброя на пръстите на ръцете си. Твърде малко.
Виж, момчетата ги познавам.. е, определено не много добре, но достатъчно добре, за да знам какво става в тия главици, на какви неща се обръща внимание, приоритети, желания, секс.. И тук говоря за всякаквите типове момчета, които можете да се сетите. Чувствителните, добряците, и ония отрицателните типове с много нарицателни, които използват на всяка втора дума. Познавам ги, не са ми съвсем ясни, но познавам достатъчно от всеки тип. Знам. Колкото и високомерно да звучи. Около 10 години харесване и обръщане на внимание на всеки малък детайл в момчетата е достатъчно време, за да кажа това. Практически погледнато.. целия ми живот се е въртял около тях. Буквално. Наскоро ме блъсна автобус и се срещнах с момчето, което харесвах във втори клас. Той все още е момче. И то много объркано такова.
Мъжете обаче са друга работа. Има неща, които не мога да видя зад открития им поглед. Има неща, които не мога да разбера. И всеки малък жест, като това да ти подадат ръка, когато усетят, че не се чувстваш особено сигурна на замръзналия тротоар (момчетата трябва да ги помолиш, подсетиш по някакъв начин, направо да се хванеш за тях или да си им гадже, за да са залепнали за теб и да проявяват малко или много загриженост), да ти отворят вратата (окей, някои момчета се сещат понякога. ПОНЯКОГА!), да ти платят сметката, колкото и да роптаеш, че искаш сама да си я платиш (е, добре де, не всички момчета са материално добре, че да си го позволяват достатъчно често, ама все пак можете поне да предложите веднъж на високосна година) и разбира се, да ти помогнат да си облечеш палтото, якето или каквото е там (няма момче, което да се е сетило за такова нещо около мен), ме обърква прекалено много, за да го подмина просто така. Мама не е гласна буква в решенията на мъжете. Всички мъжкарски неща, които момчетата правят, за да изглеждат по - големи, при мъжете просто си идват естествено. Мъжете не се срамуват да те гледат в очите, да свалят маските ти, да те събличат и да отбелязват всеки малък детайл в душата и тялото ти. Мъжете не се страхуват да обичат и да правят безброй и едно глупави романтични неща, казвайки и доказвайки нещата направо, без много овъртания Мъжете те водят на срещи вечер и те изпращат до вкъщи. Мъжете са мъже дори с онези момичета и жени, които са им само приятелки. Отнасят се с нежност и не те вземат за един от всички "братоци" в компанията. Защото ясно осъзнават, че си жена.
А момчетата един ден ще станат мъже.

А може би аз съм имала контакти само с вдетинени момчета и пораснали мъже.
Или просто все още имам шампоан в гърлото след най - скоростно къпане в живота ми.

314. Have a nice..

drawing by toinjoints

Официално се обявявам за АНТИспестовница. Ето, от пет дена си повтарям "Пази си парите, пази си парите... за лаптома в края на месеца" и само с тия приказки си останах. Мхм. Днеска да ме пита човек за пет часа къде профуках 60 лева. Аз всъщност знам де, ама.. само глупави прищевки. После няма лаптоп и така. Да се науча веднъж за винаги, че не може да се разхождам с черни дупки за пари между пръстите. Ама ха!

(aма си имаме чанта и шал, и нов термус, и... значки! ..е добре де, не ми трябваха, ама!)

Иначе..
Зоти днес си продупчи езика. Водих я, че не искаше да ходи сама. И гадната Кейт (^^) през цялото време имитираше начина и на говорене. Ако сте слушали внимателно Сид от "Ice Age".. ами ей така говори Зоти в момента. Направо е убийствено. И си забравих жълтия балон в студиото.
Аз пък си намерих платно за спалнята в "Мухоморка" и след два дена, като си взема (вероятно последната от това работно място) заплата ще ида да си го купя, защото са го намалили от 70 на 50 лева. *щастлив*
Q10 пък е най - убийствената програма евър, в момента си пиша поста на нея и не мога да се нарадвам на звука от пишещата машина, rawr (благодарности на Слав за което).
Сега отивам да гледам "Bolt" (да бе, кого залъгвам, филма ще го пусна най - вероятно чак към 1 - 2 през нощта).

313. изпити, пране, ремони и братя

photo by etniezz

В последните дни:

* писахме и диктувахме теми за изпита на Ники, който е утре. Не знам по какво точно е, но темите бяха на икономическа вълна. Стискаме му палци да не го хванат с пищовите, ако изкара и тоя изпит така го признавам за цар. Общо взето нищо интересно, но когато си закотвен на работното място икономическия спад във Франция е най - интересното нещо на света;

* сагата на деня - да си изпереш палтото на ръка. Деца, не правете това у дома! Или поне не го правете сами. Сериозно говоря. Първо.. вълната попива толкова много вода, че лошо ти става като се наложи да го вдигнеш това палто. Второ.. ако все пак успееш да го вдигнеш хаха... не знаеш още колко пъти трябва да го вдигаш и да го търкаш, за да изкараш препаратите, които си изсипал върху него. Екстра. Трето.. ако най - накрая все пак си успял да го изпереш криво ляво.. идва още по - големия купон. Да го изтискаш. Ей тогава, наистина разбираш колко много вода е попило проклетото нещо. За десерт имаш да переш и едни ботушки. Каква файда, като след едно носене ще са същите мръсни, кални, мокри... парцалки;

* преместването в Елин Пелин май ще се ускори по непредвидени и всъщност тайничко желани причини. През февруари започва ремонта, спалнята ми е измислена до последния детайл и от другата седмица започвам малко по - малко да си пренасям нещата към нея;

* малко ремонт и на блога, че от ноември сме все едни и същи, без капка промяна;

* Брото ще ме скъса от смях някой ден!

* да си изтегля дискографията на White Stripes е най - хубавото нещо, което съм правила в последно време от музикална гледна точка.