2.6.11

476. пишат ми се...

Пишат ми се светли неща. Описани старателно буквички, с меки пастелни цветове. И всичко да е очертано с много красиви и изчерпателни думи.

Само дето...

ме е страх да започна, тъй като знам, че всичко, което ще излея от себе си, ще бъде остро, грубо, с ръбати крайчета, без никакви плавни завъртулки и тям подобни захарно-памучести красоти.

И все пак ще опитам.



Хората казват, че човек е толкова голям, колкото са мечтите му. Казват и че не трябва да се отказва от тях, а да ги преследва дори когато ситуацията изглежда безнадеждна. Но също така споделят и че трябва да си стъпил здраво на земята и да не хвърчиш в облаците. Хората са парадоксални същества и постоянно те хвърлят насред кръстопът от думи, без табели, които да те ориентират в правилната посока, без GPS или поне някоя остаряла хартиена карта. И въпреки това не можеш да не ги обичаш, тъй като именно те съставят живота ти. Не хубавите дрехи, обзавеждането вкъщи или новата прическа (макар че, признайте си, по-добре е, когато тези неща са на някакви висота и те карат да се чувстваш комфортно или красиво), а хората. Онези, които обичаш, създаваш или срещаш случайно. Най-разнообразни от гледна точка на външен вид, мъдрост и душевна красота... и всички те циркулират около теб и сами около себе си, а около тях се въртят други, а около тях - други... и...

Разбрахте ме нали? Ако не сте си представете един миш-маш и сте готови. А после си представете, че всяко едно парченце яйце, домат или чушка се мъчи да си навре зеленчуковия нос във Вашата лучена работа и да Ви каже как трябва да се завъртите, за да бъдете правилно сготвен, че обществото да Ви сдъвче по-лесно.

Затова хората са парадоксални същества... Защото ти казват да мечтаеш на едро и когато видят, че го правиш, а още повече, че успяваш да сбъднеш част от мечтите си или че си на последното стъпало от постигането на нещо голямо, те ти казват, че не можеш да го направиш, защото общественото мнение е по-важно и защото ти ще изглеждаш еди-как-си в очите на другите.


Ха сега мечтай, живей и пиши с меки и сладникави думички колко красив е животът...

Как да стане?

1 comment:

Omnia said...

Лесно, Хриси- когато някой ти каже " Това не можеш да направиш", ти се обърни и през рамо му кажи- " Само гледай! " ;)))