30.6.10

9/365. Linder

позволявам си да започна с цитат на себе си от един форум (да, всички знаете за кой форум говоря, обявете ме за луда и разлигавена, донт кер), свързан с мнението ми относно песента "On Your Porch" на The Format и какво изпитвам, когато чуя (имаше някакво условие да напиша нещо подобно).

"реално, никога не е била песен, която да свързвам с нещо... някого, случка, чувство.
приятна ми е, безкрайно обаче. може би лека меланхолия от нещо, което го е имало за кратко и е било невероятно, но и аз, и то е трябвало да продължим към другите невероятни неща, които ни очакват. не знам. хубаво ми е, когато я слушам. винаги.

точно сега си я пуснах, за да се опитам да си спомня, дали реално има нещо, с което да я свързвам и отидох до банята. и вече имам с какво да я свързвам.

"О ЗА БОГА, В БАНЯТА МИ ИМА СВЕТУЛКА, wtf ПРАВИШ ТУКА!"

В случая песента не е важна.
Нито усещането от нея (поне това, дето го усещам по принцип).
Нито това, че съм била зарибена да пиша с малки бутви, wtf.

Важна е светулката! И докато съм се качила на оградата, за да бера липа си мисля само за тая конкретна светулка, защото всяко листенце от дървото е покрито с нейни роднини, които упорито се грижат за бъдещото поколение и се стараят да направят следващите светулчета. Две дори го правят на мойто рамо... чувствам се употребена, затова много деликатно ги изстрелвам в някаква посока, зарязвам и липа, и отказвам да пия чай през зимата, ако цената е да бъдеш използван като любовно легълце за светлитата. Не че са гнусни, ор съмтинг лайк дат, ама къде са Ви маниерите, в името на Всемогъщия Боб. Гррр. И знаете ли какво стана, знаете ли... ще Ви кажа... изгоря ми крушката в стаята. Като за наказание. Абсолютно съм сигурна, че има някаква неведома връзка между това, че изгоних Мистър и Мисис Светъл от рамото си, което по някакъв странен начин ме кара да се чувствам още по-употребена.

*ръмжи*

но пък са симпатяги

No comments: