Имали ли сте някога чувството, че нещо много важно, много страшно и действащо на адреналина се измъква край Вас, а Вие успявате да го мернете само с крайчето на окото си и то само за секунда? Или пък само чувате тихо проскръцване от някоя негова стъпчица, но когато се обърнете него вече го няма. И колкото и да си втълпявате, че няма нищо там, че просто въображението Ви е по-развинтено отколкото трябва и сте го хранили с много филми, чувството, че то все пак е там, остава. Така и трябва. Защото то е там. А аз веднага ще Ви кажа какво е...
Нарича се живот.
Него изпускате. От него Ви е страх и затова е най-добре да затваряте очи и да се криете под топлите си завивки или да се гушите в нечии прегръдки. Ако сте като мен ще се криете зад фотьойла, докато отмине и ще си представяте сцените още по-страшни отколкото всъщност са.
Защото не смееш да се изправиш и да кажеш на родителите си какво искаш да правиш с живота си. Или ако не знаеш това... поне какво не искаш да правиш с него.
Защото не смееш да спреш да вършиш всички онези неща, които са ти наложени да вършиш.
Защото те е страх да крещиш.
Защото не знаеш думата "Не".
Защото е по-лесно да търпиш кротичко и да обвиняваш всички, за нещата, които НЕ ти се случват, защото ако вземеш, че направиш нещо и всичко свърши зле, единствения който ще трябва да обвиняваш е самият себе си. Нека ти отворя очите. И в момента... само ти си виновен.
Защото не смееш да следваш сърцето си... да, да, то не знаело какво иска, то като не знае, ти знаеш ли?
А животът го има само до утре и след това всичко свършва миличък...
Искам да се изправиш, да се срешиш, да облечеш най-хубавите си дрехи и да припкаш навън, за да покажеш на света и живота всичко, дето го имаш. Знаеш ли, даже може да не се обличаш... трябва да знаят какво има и под плата.
Не искаш?
Кога ще спреш да се страхуваш миличък?
Нарича се живот.
Него изпускате. От него Ви е страх и затова е най-добре да затваряте очи и да се криете под топлите си завивки или да се гушите в нечии прегръдки. Ако сте като мен ще се криете зад фотьойла, докато отмине и ще си представяте сцените още по-страшни отколкото всъщност са.
Защото не смееш да се изправиш и да кажеш на родителите си какво искаш да правиш с живота си. Или ако не знаеш това... поне какво не искаш да правиш с него.
Защото не смееш да спреш да вършиш всички онези неща, които са ти наложени да вършиш.
Защото те е страх да крещиш.
Защото не знаеш думата "Не".
Защото е по-лесно да търпиш кротичко и да обвиняваш всички, за нещата, които НЕ ти се случват, защото ако вземеш, че направиш нещо и всичко свърши зле, единствения който ще трябва да обвиняваш е самият себе си. Нека ти отворя очите. И в момента... само ти си виновен.
Защото не смееш да следваш сърцето си... да, да, то не знаело какво иска, то като не знае, ти знаеш ли?
А животът го има само до утре и след това всичко свършва миличък...
Искам да се изправиш, да се срешиш, да облечеш най-хубавите си дрехи и да припкаш навън, за да покажеш на света и живота всичко, дето го имаш. Знаеш ли, даже може да не се обличаш... трябва да знаят какво има и под плата.
Не искаш?
Кога ще спреш да се страхуваш миличък?
"hey now put your best dress on
I'm tired of fighting
let's take it out on the town,
do some old style dancing
we should just have a good time
we can stay out all night long
hey now put your best dress on"
damien jurado - best dress
I'm tired of fighting
let's take it out on the town,
do some old style dancing
we should just have a good time
we can stay out all night long
hey now put your best dress on"
damien jurado - best dress
No comments:
Post a Comment