Стиви.
Стиви е на... 14, 15... там някъде и е от Канада. Тъй де, там се е родил, живее, расте, учи, но си е от България. Искам да кажа, родителите му са от тук. Никога не съм вярвала, че на канадците нещо им хлопа дъската и така нататък, знаете как се изказват за тях понякога (винаги), но след като се запознах със Стиви го вярвам. Хора... на него не му хлопа дъската, нито му хлопат две... проблема е с цялото дюшеме. Устата му просто не се затваря, а когато реши, че трябва да се затвори е защото цялото му същество е заето с това как да направи някоя щуротия... каквато и да е тя. Няма спирачки това дете. А и на какъвто език да ти приказва нищо не му се разбира. Ясно е, че от българския много работи му се губят, просто защото няма как да ги знае, имайки впредвид, че се прибира за по няколко седмици през лятото в България, а английския му е толкова неразбираем, че си е истинско лингвистично приключение да му разбереш и пет думи. И накрая се получава така, че от половината му български нищо не схващаш, както и половината английски и е най-добра, когато говори смесено... разбира се, стига да смеси двете части от двата езика, които можете да вденете, така да се каже. Най-забавния момент с езиците при него е, че е научил страхотно много български изрази, но не и тяхното правилно предназначение. Така например трябваше да му се обясни какво значи "Ходиш като "Кой съм аз!" и подобни. И въпреки натурално изтрещялата му природа Стиви е от най-чаровните деца/хора, с които някога съм се запознавала, а и около него е фантастично невъзможно усмивката ми да слезе от лицето, най-често дори започва да ме боли от толкова разтягане и смях. Толкова много положителни емоции струят от него, а когато започне да си измисля истории и да ги повтаря поне по 10 пъти *днес чух едно и също нещо над тази бройка и всеки път историята се менеше и ставаше все по-култова, смешна и невероятно невъзможна, но какво пък*, човек е способен да умре от вътрешен гъдел. С други думи... голяма работа е.
О, и вече е научил кой е Гацо Бацов... найс, а?
Ееех...
Стиви.
Стиви е на... 14, 15... там някъде и е от Канада. Тъй де, там се е родил, живее, расте, учи, но си е от България. Искам да кажа, родителите му са от тук. Никога не съм вярвала, че на канадците нещо им хлопа дъската и така нататък, знаете как се изказват за тях понякога (винаги), но след като се запознах със Стиви го вярвам. Хора... на него не му хлопа дъската, нито му хлопат две... проблема е с цялото дюшеме. Устата му просто не се затваря, а когато реши, че трябва да се затвори е защото цялото му същество е заето с това как да направи някоя щуротия... каквато и да е тя. Няма спирачки това дете. А и на какъвто език да ти приказва нищо не му се разбира. Ясно е, че от българския много работи му се губят, просто защото няма как да ги знае, имайки впредвид, че се прибира за по няколко седмици през лятото в България, а английския му е толкова неразбираем, че си е истинско лингвистично приключение да му разбереш и пет думи. И накрая се получава така, че от половината му български нищо не схващаш, както и половината английски и е най-добра, когато говори смесено... разбира се, стига да смеси двете части от двата езика, които можете да вденете, така да се каже. Най-забавния момент с езиците при него е, че е научил страхотно много български изрази, но не и тяхното правилно предназначение. Така например трябваше да му се обясни какво значи "Ходиш като "Кой съм аз!" и подобни. И въпреки натурално изтрещялата му природа Стиви е от най-чаровните деца/хора, с които някога съм се запознавала, а и около него е фантастично невъзможно усмивката ми да слезе от лицето, най-често дори започва да ме боли от толкова разтягане и смях. Толкова много положителни емоции струят от него, а когато започне да си измисля истории и да ги повтаря поне по 10 пъти *днес чух едно и също нещо над тази бройка и всеки път историята се менеше и ставаше все по-култова, смешна и невероятно невъзможна, но какво пък*, човек е способен да умре от вътрешен гъдел. С други думи... голяма работа е.
О, и вече е научил кой е Гацо Бацов... найс, а?
Ееех...
Стиви.
No comments:
Post a Comment