6/365. mickey and the buTT

В работни и дъждовни неделни сутрини като днешната, в които повечето нормални хора се стараят да отложат максималко ставането си от леглото, или по-точно изпълзяването си на четири крака от там, има само три неща, които изглеждат смислени и съответно се нанивам да правя - да пуша, да сварявам по някое друго кафе за онези, не съвсем нормалните, които в крайна сметка са се измъкнали от креватите си и да чета Пътеводителя. В останалото време си седя като лимон, който си търси джин, както казва Форд Перфект. Но никой не ми дава и аз си седя.

Опитвам се да кажа, че тая утрин е една от ония, специално проектираните за спане, особено, когато не можеш да намериш смисъл, който да е особено смислен, за да си заслужава и събуждането, и неимоверното впрягане на силата и волята на тялото и съзнанието, да се изчовъркат от топлото си гнезденце свито от юрганчета и възглавки.

С други думи, утро създадено да се прави само и единственото Нищо. И то от ония качествени Нищота.

***

Всъщност имах впредвид, че почти целия ден беше безмислен, безкрайно проточил се, скучен, дъждовен и сив, а аз вече си искам лятото! Но пък си направих приключението с колелото от единия до другия град в лекия ръмеж и що-годе един час не слязох от байка.

Но има и неща, които открих днес и за които съм доста доволна...
...ама за тях по-нататък.