Има едни такива моменти, в които разумът е изхвърчал на някъде и мястото му заема някоя мушица. При това щура такава, много щура. И човек трябва да знае кога да я послуша, кога да я остави да му похвърчи из главата известно време, докато сама реши да излезе, и кога да си плюе на петите и да избяга възмжно най - бързо и най - далече от това, за което тя му шушне. Разбира се, това е едно от ония неща, които се научават или много трудно, или никога. А и няма път, в който да си абсолютно сигурен, че си направил правилния избор, но пък винаги ти става ясно (рано или късно), когато си направил грешния. Блажено осъзнаване.
В такива моменти искрено съжалявам, че не съм накачила наоколо няколко дузини мухоловки (макар че съм убедена, че оня, именно най - щурата муха, ще намери начин да се шмугне в съзнанието ми), за да улавят хвърчащите наоколо Идиотски идеи и ще ме оставят без избор. Защото без избор е лесно, а и не ти се налага да мислиш за Правилно и Грешно, още по - малко за Добро и Зло.
Прекарвам следобеда с аритмия (благодарим за което на промишлените количества кофеин, съдържащ се в четирите кафета, които изпих през деня), страдайки от острата липса на някоя и друга от въпросните мухоловки. Трябват ми няколкостотин, за да ги наредя около Твоята глава, защото аз вече два месеца съм се кротнала (слушам си мушичките, но упорито не им обръщам внимание). Само дето Ти изпадаш от някъде, прелестен (дори повече от преди) и полудял. Знам какво ти бръмчи в главата понеже в моята е същото.
В тоя момент си поемам дълбоко въздух и ме е яд, че не мога да стана невидима, яд ме е че тичаш по - бързо от мене, но пък се сещам, че на криеница винаги съм била по - добрата от двама ни. В случая се скривам в себе си, и то в оня си част, дето е пълен непукист и реже всяка дума, която изричаш. След половин час съм те обезкуражила и съм избила мухата от главата ти, а после стабилно съм я напердашила с мухотрепачката, за да знам, че няма да и хрумне да се върне скоро.
Защото грешния избор мога да го направя по всяко време. Но ще почакам още малко. Ще почакам още.. как ти звучи Вечно?
Много време ти отне да решиш, че животът ти нямал смисъл без мене. Точно толкова, колкото на мен ми трябваше, за да реша, че моят, без тебе, е по - смислен от всякога.
В такива моменти искрено съжалявам, че не съм накачила наоколо няколко дузини мухоловки (макар че съм убедена, че оня, именно най - щурата муха, ще намери начин да се шмугне в съзнанието ми), за да улавят хвърчащите наоколо Идиотски идеи и ще ме оставят без избор. Защото без избор е лесно, а и не ти се налага да мислиш за Правилно и Грешно, още по - малко за Добро и Зло.
Прекарвам следобеда с аритмия (благодарим за което на промишлените количества кофеин, съдържащ се в четирите кафета, които изпих през деня), страдайки от острата липса на някоя и друга от въпросните мухоловки. Трябват ми няколкостотин, за да ги наредя около Твоята глава, защото аз вече два месеца съм се кротнала (слушам си мушичките, но упорито не им обръщам внимание). Само дето Ти изпадаш от някъде, прелестен (дори повече от преди) и полудял. Знам какво ти бръмчи в главата понеже в моята е същото.
В тоя момент си поемам дълбоко въздух и ме е яд, че не мога да стана невидима, яд ме е че тичаш по - бързо от мене, но пък се сещам, че на криеница винаги съм била по - добрата от двама ни. В случая се скривам в себе си, и то в оня си част, дето е пълен непукист и реже всяка дума, която изричаш. След половин час съм те обезкуражила и съм избила мухата от главата ти, а после стабилно съм я напердашила с мухотрепачката, за да знам, че няма да и хрумне да се върне скоро.
Защото грешния избор мога да го направя по всяко време. Но ще почакам още малко. Ще почакам още.. как ти звучи Вечно?
Много време ти отне да решиш, че животът ти нямал смисъл без мене. Точно толкова, колкото на мен ми трябваше, за да реша, че моят, без тебе, е по - смислен от всякога.
2 comments:
обичам.
[url=http://www.pi7.ru/igry/2028-seksualnaya-igra-udovolstvie-po-francuzski.html ]Слабость в ногах - тревожный симптом [/url]
МЧ которого я люблю не ест сладкого...а я ем...да причём с наслаждением=)С Этим МЧ дурно знакома,но уже знаю в случае в случае если диалог дойдёт до возлюбленных пристрастей в еде-скажу к сладкому буквально равнодушна.Как считаете это верно?Или это всё чепуха.И пожалуйста онравезуйте людей коие недолюбливают сладкое-мне интересно...может то-то с такими знаком.Я лично одну даму такую знаю....она гипер ативная!!!!Любимый МЧ также супербл-активен в жизни.
Post a Comment