Между свалянето и закачането на пердета, бърсането на прах и миенето на прозорци (що годе в средата на Голямото Пролетно Почистване), решавам, че трябва да кажа нещо..
„Искам да имам бебе!” за пореден път в последния месец ръсвам на майка ми и на нея за пореден път и се подкосяват краката. Да, да, знам. Малка съм и така нататък, още не мога да гледам себе си, камо ли друг, а и го няма човека, с който ще го направим туй дете. Но не съм се забързала, просто е някакво разпиляно желание, което споделям. Защо всички ме гледат като полезно изкопаемо, което след два дена ще дондурка пеленаче, когато им го кажа? Не мога да отгледам дете, така си мислите, а много от Вас изискват от мен да напиша книга, което е до някъде същото. Думичките в нея ще си ги пазя като квачка – пиленцата. Как така с лекота решавате за какво съм дорасла и за какво не? Не се ли познавам самичка най – добре?
Малка съм още.. не съм построила къщите си, не съм написала книгите си, нито съм родила и отгледала децата си. И не бързам да стана жена. Но искам.
И Ви уверявам, че ще го направя.
А за онези, които вярват, че на мен писането ми идва от сърце и че трябва и мога да напиша Нещо голямо..
..докато чакате, вземете прочетете „Да пробудиш драконче” от Николай Теллалов, която Владимир ми препоръча снощи. Просто е прелест.. а и е по – хубава от всичко, което ще напиша някога.
*уинк*
„Искам да имам бебе!” за пореден път в последния месец ръсвам на майка ми и на нея за пореден път и се подкосяват краката. Да, да, знам. Малка съм и така нататък, още не мога да гледам себе си, камо ли друг, а и го няма човека, с който ще го направим туй дете. Но не съм се забързала, просто е някакво разпиляно желание, което споделям. Защо всички ме гледат като полезно изкопаемо, което след два дена ще дондурка пеленаче, когато им го кажа? Не мога да отгледам дете, така си мислите, а много от Вас изискват от мен да напиша книга, което е до някъде същото. Думичките в нея ще си ги пазя като квачка – пиленцата. Как така с лекота решавате за какво съм дорасла и за какво не? Не се ли познавам самичка най – добре?
Малка съм още.. не съм построила къщите си, не съм написала книгите си, нито съм родила и отгледала децата си. И не бързам да стана жена. Но искам.
И Ви уверявам, че ще го направя.
А за онези, които вярват, че на мен писането ми идва от сърце и че трябва и мога да напиша Нещо голямо..
..докато чакате, вземете прочетете „Да пробудиш драконче” от Николай Теллалов, която Владимир ми препоръча снощи. Просто е прелест.. а и е по – хубава от всичко, което ще напиша някога.
*уинк*
2 comments:
И аз искам, Хриске, бебе. Ама няма кой да ми го направи.. Права си, имаме още да живеем, още да направим преди да се появи малкото човече.. едно такова чернокосо, сладичко, като мене : ))
*въздиш*
Споко, това че искаш дете не е нещо фрапиращо. Всички сме тръгнали натам. В нас майка ми вече се готви за внуче и в случая аз оставам фрапираната :Д:Д
Post a Comment