367. муцунки

photo by easily-frightened

Претъпкана съм с идеи, които със заоблени меки муцунки се опитват да излязат от най - невероятни места.

Спирам ги.

Страх ме е да не ги стъпче някой. Страх ме е, че няма да успеят да се справят в света навън. Че ще се подиграват с наивността им. Някой ще им отнеме усмивката.

Хищен.

Имам нужда най - накрая да открия моето си нещо, а не да бъда разпокъсана из всички неща, които харесвам и които ме вдъхновяват. Искам да спра да се раздавам на дребно и да се разпилявам навсякъде. I'm "Jack of all the trades, master of none".

Напразно.

А може би не. Може би всички малки неща, които се случват с мен, на мен, които аз карам да се случват, очертават голямата картина и един ден ще бъдат от полза. Натрупват се нещата. Ще ми се да го вярвам.

Опит.

Стига да успея да го вкарам в полза. Стига да успея да вкарам себе си в полза. Да спра да се излежавам. Защото Тя, за цялата работа с образованието става дума, е толкова размита, че вече не виждам смисъл от нея. Трябва себе си да спра да размивам, за да видя на къде вървя. Дипломата нищо не прави. Тя само е там, черно на бяло, че нещо мога или поне, че се предполага, че го мога.

Тъй ли?

Но в нея не пише, че аз свиря на китара за свое удоволствие, че съм продала някоя друга снимка тук - там, че предпочитам да избирам сама за себе си дали на лекция в университета ще науча повече или на срещата с приятелите днес, или ако се замъкна на някое музикално събитие, някъде. В нея не пише, че в себе си съм събрала уюта на канелата, поръсена в ябълковия пай, който изстива на перваза на кухнята.

А сега какво?

На пук на всичките ми естетични виждания от седмица и нещо съм влюбена. Не в човек или нещо, в муцунката на това куче, което спи горе, върху момичето. И ще имам такова куче. На пук на това, че в него грация няма, че е набито и дребно, че краката му вървят някак дебели и криви, че почти никога не изглежда мило и добродушно.

И..

..разбирам, че няма Красив (от обществено приетата гледна точка) човек, в който да съм била влюбена. Дай ми на мен, някой с изкривени крачета и огромни лапи, с къса опашка и смачката физиономия.. Защото отвътре.. ония неща, дето в дипломата не ги пишат, те са важните.