364. can't lose you too

photo by 333bracket

Бях забравила. Оставих се на онова течение, което бавно, но сигурно отнася всичко по пътя си, натрупва го неподходящо, отнася го отново, разпилява го по ръкавите си, да го пръска на малки частити, които сами за себе си не означават нищо,но събрани правят картинката пълна. Бях забравила. И единственото, което можех да правя е да се оплаквам от това какво Другите се направили или не са. Не и от това какво Аз оставих да си отиде. Не помня някога да съм изоставяла някого, реално. Но помня много, за които не се борих достатъчно именно накрая, преди да ги загубя, преди да ги оставя да си вървят по пътя. А това си изоставяне, реално. Не мога да изоставям повече, защото нямам много да губя. А ако изгубя и това няма да имам нищо да губя. Не искам да съм човекът, който няма нищо. Не мога, защото чувствам твърде силно и се интересувам твърде много. Но съм забравила да го изразявам. Да казвам "Обичам те". Не зная защо, но тия думи не могат да излизат от устата ми вече, докато гледам някого. Последното "Обичам те", което казах беше за приятел. Един единствен, за последната година и половина. Само толкова ли имам аз? Не. Прекарвах си времето в обвинения как всички други се отдалечиха, а не помислих за онова как самата аз се отдалечих. Как избягах. Имаше си и разбира се онези причини, които са достатъчно важни, за да бъде взето едно решение твърдо и без шанс да го върнеш. Но това не значи, че не можех да поддържам връзката. Чувствах се зле, че никой не ми говори през телефонната слушалка. Защо аз не говорех през нея.. на някого? Всички имаме трудности и разбира се, всеки за себе си има най - големите. Но моите не са големи. Моите са нищожни. Моите са малки и разхвърляни дрехи наоколо, а аз ги оставям да се трупат, вместо да ги закача в гардероба, за да са на мястото си, когато ги потърся. За да мога да разчитам на тях, трябва да се грижа за тях. И това мисля да направя.

Обичам те.
И съжалявам.
А дори бях забравила какво е да се чувствам вбесена и да крещя.
Затова безкрайно ти благодаря.
Но не мога да загубя и теб.

Днес за първи път от известно време усетих как вдъхновението пробяга по върховете на пръстите ми.

Rachael Yamagata - Elephants (Instrumental)