photo by ryussei23За Тангра сте чували. За песента "Богатство" също. Но това, че ми е любимата песен от онова хубаво време, за което нашите и вашите разправят - не. Онова хубаво време... и то си е имало своите лишения и икономически кризи (кинтонемията си съществува и без кризата, особено за ония щастливо бедните като мен), а родителите са били още по - консервативни, но поне Мам твърди, че е било хубаво.
Сутринта започна добре с това, че за първи път тази седмица, не се чувствах грипозна и пръскаща бацили навсякъде (о, още си кашлям и пръскам бацили, но поне НЕ се чувствам така.. а това е важно). И нищо не ме болеше и Слава Богу, можех да изпуша спокойно една цигара без да умра на второто дръпване. Мъчително беше. Другото хубаво бе, че в маршрутката за работа се качи един достатъчно възрастен и все пак достатъчно запазен дядо. Сега... спирам Ви преди да сте започнали да си го представяте, защото ще дам много точно описание за тая порода дядовци, като него.. Защото са по - особени и рядко срещани, но съм сигурна, че всеки е срещал поне по един такъв дядо в живота си, а може би собственият му е такъв. Lucky you.
Тия дядовци ги кръщаваме "Шик от миналия век". Отличават се... първо: с избора си на дрехи. Сака, прави панталони с ръбове, най - често в пастелени цветове, хубави меки шапки, излъскани черни или кафяви кожени обувки, задължително колан, риза, може би вратовръзка. От къде и да ги погледеш всички тия хубави дрехи крещят на "Произведен съм преди поне 40 години, но все още си ме бива". Второ: безкрайно любезни са. Ведри, спокойни, никога не ругаят младежда и наричат всички момичета и жени "Мадам".
Та.. качи се този дядо в маршрутката и се настани точно до мен, с онзи негов огромен куфар, от вече изтъркана кожа и стабилни метални закопчалки. Извини се безброй пъти, за неудобността на въпросния куфар и се настани до мен. А по радиото звучеше "Богатство". 10 - те минути до работа си бяха летене в друго време.
~~~
Юлката е на пет години и е малкото на хлапе на Венца. Опитвам се да стигна до някакъв логичен извод как се появява малко, хилаво детенце с рижава коса и светли очи, с родители като неговите, с които няма нищо общо, освен с физиономията на баща си, ама... явно се появява. Юли е плах, не обича да говори и да се смее в присъствието на възрастни. Освен, ако не седи в скута на баща си или майка му не го прегръща. Сякаш решително пази малките си детски тайни и мечти, своя свят от порасналите наоколо. Не обича да го гушкат други хора, не обича да му се подаряват неща от що - годе познати хора и общо взето... НЕ обича. Освен връсниците и родителите му, едва ли някой може да влезе в тая рижава главица, която се стряска от.. общо взето от всичко.
Той няма нищо общо с всичко и всички наоколо. И е толкова хубав.
Сутринта започна добре с това, че за първи път тази седмица, не се чувствах грипозна и пръскаща бацили навсякъде (о, още си кашлям и пръскам бацили, но поне НЕ се чувствам така.. а това е важно). И нищо не ме болеше и Слава Богу, можех да изпуша спокойно една цигара без да умра на второто дръпване. Мъчително беше. Другото хубаво бе, че в маршрутката за работа се качи един достатъчно възрастен и все пак достатъчно запазен дядо. Сега... спирам Ви преди да сте започнали да си го представяте, защото ще дам много точно описание за тая порода дядовци, като него.. Защото са по - особени и рядко срещани, но съм сигурна, че всеки е срещал поне по един такъв дядо в живота си, а може би собственият му е такъв. Lucky you.
Тия дядовци ги кръщаваме "Шик от миналия век". Отличават се... първо: с избора си на дрехи. Сака, прави панталони с ръбове, най - често в пастелени цветове, хубави меки шапки, излъскани черни или кафяви кожени обувки, задължително колан, риза, може би вратовръзка. От къде и да ги погледеш всички тия хубави дрехи крещят на "Произведен съм преди поне 40 години, но все още си ме бива". Второ: безкрайно любезни са. Ведри, спокойни, никога не ругаят младежда и наричат всички момичета и жени "Мадам".
Та.. качи се този дядо в маршрутката и се настани точно до мен, с онзи негов огромен куфар, от вече изтъркана кожа и стабилни метални закопчалки. Извини се безброй пъти, за неудобността на въпросния куфар и се настани до мен. А по радиото звучеше "Богатство". 10 - те минути до работа си бяха летене в друго време.
~~~
Юлката е на пет години и е малкото на хлапе на Венца. Опитвам се да стигна до някакъв логичен извод как се появява малко, хилаво детенце с рижава коса и светли очи, с родители като неговите, с които няма нищо общо, освен с физиономията на баща си, ама... явно се появява. Юли е плах, не обича да говори и да се смее в присъствието на възрастни. Освен, ако не седи в скута на баща си или майка му не го прегръща. Сякаш решително пази малките си детски тайни и мечти, своя свят от порасналите наоколо. Не обича да го гушкат други хора, не обича да му се подаряват неща от що - годе познати хора и общо взето... НЕ обича. Освен връсниците и родителите му, едва ли някой може да влезе в тая рижава главица, която се стряска от.. общо взето от всичко.
Той няма нищо общо с всичко и всички наоколо. И е толкова хубав.
No comments:
Post a Comment