365. new romantic

photo by monislawa

Мразя романтични дни като днешния, особено, когато не завършват по начина, по който бих искала... по - скоро, по който следва да завършат. Не мога да го разбера... как може да започне така, да набере скорост, да се развива и... и да не се случи нищо.
Мразя да се разхождам в дъжда, косата ми да е мокра и да се лепи по лицето ми, да гледам как капките падат по павираната уличка, заедно с пожълтелите листа. Мразя да изглеждам точно на мястото си сред всичкото това жълто, с пyловера, който е в същия цвят, с новото кожено яке, да оставям дъжда да пада по лицето ми, да гледам свъсеното небе. Мразя да седя на мократа люлка, да подгизвам, но да не ми е студено, защото въпреки, че е есен, денят е топъл. Мразя да превключваме от всяка втора думичка на някой израз от филм или на песен, защото сме го чули от там. И разбира се и двамата го знаем. Мразя да се забавлявам така. Мразя да ухае на пръст, което днес установих, че е най - любимата ми миризма на света, и мразя да го държа под ръка, защото знам, че той не обича, но го търпи и казва "Така е добре". Мразя да се стараем да ходим близо до локвите, когато колите минават бързо, защото искаме да ни опръскат и да крещим по тях, че са смотаняци. Мразя да ходим до реката, да се разхождаме из мократа трева и да гледам бързаща на някъде вода. Мразя да стоя под малкото мостче на пейката и да разговарям... истински.
Мразя... когато не се приближава, не маха един мокър кичур от лицето ми, не хваща с пръсти брадичката ми, не ме придърпва и не ме целува..
Мразя, когато заспи.. далече..