Просто изпитвам малката нужда някъде да споделя нещичко.
За това как ми е мъчно. И за това как ми е весело.
Напоследък хич не разбирам себе си. Хвърча от едно състояние в друго прекалено бързо и без особени причини. Обидих човек, когото обичам, съдейки го прекалено строго за неща, които не знам. И подобни. Винаги съм била от бързите, тези, които избухват от най - малкото. Но дори аз не съм била толкова бърза за тези неща. Обикновено поне се замислям, а не се влияя от минималното. Но съм започнала.
Трябва да започна отново да успявам да се контролирам поне малко.
А как ще го бъде не знам. Никога не ме е бивало, а трябва да започне да ме бива.
Ще видим. Ще започна да опитвам все повече. Пък може и да успея да се науча на самоконтрол.
Макар че казват, че хората никога не променяли основните си черти.
No comments:
Post a Comment