23.1.08

195. - А Вие дали сте щастлив? - попита тя.

- Дали съм какво? - извика той.
Photo by: emilola

Питаха ме защо не пиша в блога си: "Защото нямам какво да кажа!".



"Не, имам, но не мога да го подредя в думи".

Окей, едва ли ще кажа нещо различно от това, което казвах в последните постове. Всичко е бъркотевица и се обърква още повече и това ще вземе да ми харесва по някакъв извратен начин.

Може би се влюбвам. Може би искам да е така, защото това ще значи, че най - накрая отварям някакво ново начало. Може би не искам да е така, защото може да е търсене на заместител на старото началото. И съм тотално объркана и оплескана (отново) и не знам какво да правя (отново).

Аз на седемнайсет и съм побъркана, нали Тео?

Но съм щастлива, макар и прекалено нещастна. Постоянно тичам в двата края. И това по някакъв начин ме прави изключително жива.

1 comment:

Anonymous said...

:) аз съм 19-годишен и побъркан. всеки е побъркан по някакъв начин.
Имаше един подпис във форум "Познавате ли нормални хора? А харесвате ли ги?