Питаха ме защо не пиша в блога си: "Защото нямам какво да кажа!".
"Не, имам, но не мога да го подредя в думи".
Окей, едва ли ще кажа нещо различно от това, което казвах в последните постове. Всичко е бъркотевица и се обърква още повече и това ще вземе да ми харесва по някакъв извратен начин.
Може би се влюбвам. Може би искам да е така, защото това ще значи, че най - накрая отварям някакво ново начало. Може би не искам да е така, защото може да е търсене на заместител на старото началото. И съм тотално объркана и оплескана (отново) и не знам какво да правя (отново).
Аз на седемнайсет и съм побъркана, нали Тео?
Но съм щастлива, макар и прекалено нещастна. Постоянно тичам в двата края. И това по някакъв начин ме прави изключително жива.
1 comment:
:) аз съм 19-годишен и побъркан. всеки е побъркан по някакъв начин.
Имаше един подпис във форум "Познавате ли нормални хора? А харесвате ли ги?
Post a Comment