Забелязвали ли сте как понякога човекът, който сте мислели за загубеняк в училище... разцъфва след това?
Едно момче ме заговори в рейса още щом се качих. Започна с "Ей, Хрис", което явно ми даде да разбера, че ме познава, но защо аз не го познавах? Дълга къдрава коса, набола брада и сини очи. Това същия Виктор ли е?
Учехме заедно преди поне 6 години. После минахме в различни класове, макар и в едно училище и просто изчезна от очите ми. Но доколкото го познавах и чувах информация за него, той продължаваше да си бъде слабия ученик, който винаги е бил. Клоунът на класа, двойкарят... типичния образ, който присъства във всеки един клас. А и не беше особено симпатичен. Но на мен ми беше приятелче, защото беше мил и добър, и всъщност си беше доста интелигентен, просто бе избрал неподходящата роля в класа.
А днес?
Изглеждаше добре, дори перфектно. Имаше красива усмивка. Учи в колеж, право и бизнес администрация. И имаше приятелка, доста симпатично момиче смея да твърдя.
Беше разцъфнал. И когато слязохме от рейса и се разделихме съвсем искрено му казах, че се радвам за него. Защото наистина се. А всички глупаци, които се мислеха за повече от него... те все още са си глупаци.
1 comment:
Мисля, че беше от OTH : "Никой не се интересува кой и какъв си бил в гимназията!"
Вчера ми се обади един бивш съученик - най-големия гъзар в класа, които само се перчеше насам натам с новата си прическа и т.н. Никога не сме се харесвали - за мен той беше прекалено надут, аз за него - предполагам прекалено .. никаква. Е, сега учим в един университет, за 4 месеца във Варна сме се виждали само 2 два пъти, ама той решил да ми звънне да ме чуе как съм?!? След като за 5 години в гимназията ми е проговорил само 2-3 пъти.
Странни неща се случват напоследък..
След гимназишта започва истинския живот, това поне вече го осъзнах.
Post a Comment