199. Dear heart...

Dear heart,
I met a boy today,
prepare to be shatter...

Photo by: ra3iatha.

Така и не успях да харесам Do it, ужасно глупава песен, която след днешната сутрин тотално закопа шансовете си някога да ми допадне дори мъничко. Но в близко бъдеще ще е песента, която най - много ще докосва сърцето, мамка й. Събудих се с нея. Уредбата навита за 7 без 10 гръмна на радио Сити, които посрещаха изгрева именно с нея, мамка им!
Събудих се до него. Но не в прегръдката му. Не ме докосна цяла нощ. Вече никога няма да е същото. Никога. Не знам дори дали скоро ще събера смелост да преспя отново там. Той отново е влюбен. И отново не в мен. И ако се бях отпуснала и бях послушала приятеля, който ми казваше "Позволи си да се влюбиш в него" сега щеше да боли, много, наистина много, мамка му.
Защо тогава, все пак ме боли сърцето ли? Защото за миг бях допуснала възможността, че може би ще си позволя да се влюбя... в него, мамка ми. А може би трябваше да действам, когато ми казваха да действам, но когато си правил достатъчно много първи крачки, от които все е боляло, започваш да се отказваш да ги правиш за вбъдеще.

Все едно, dear heart. Можем ли да сме сами?

I can be alone
yeah
I can watch a sunset
on my own.