И не винаги е нарочно. И почти винаги е с добра умисъл (Нали знаете, че пътят към Ада е ослан с добри намерени), но винаги го правят. Предават, изневеряват... което ще да е, важното е, че накрая има болка. И то не малко от нея. Споделяш тайна и тя изскача иззад ъгъла. Обикваш и обичта ти се спуква като балон. Отдаваш се и те използват.
Трудно е.
Да търсиш сродна душа. Трудно е. Даваш толкова много, стараеш се, доверяваш се, обикваш и накрая се оказва, че човека дори не е подходящия - бил той приятел или любим. А ти продължаваш да търсиш и да се надяваш, че следващия път...
Следващ път няма. Хората винаги те предават по един или друг начин. Независимо дали ще боли много или малко. Независимо дали е било с умисъл или не. Независимо дали след това чувстват вина или не. Хората винаги го правят. И то не само по веднъж, и то не само на теб. На всички, винаги. Не е задължително, но суровата практика го доказва... в повечето случаи.
Най - лошото е... че в един момент започваме да предаваме и да изневеряваме сами на себе си. А щом сами правим това, защо ли се надяваме, че няма да ни предаде някой друг.
Хората винаги трябва да предупреждават, че рано или късно ще те предадат. Аз предупреждавам. Останалото е на твой риск.
8 comments:
Хората са зли.
Нали.
Ама не можем без хора.
Здрасти, аз съм Яна и имам няколко въпроса.
"Хората винаги трябва да предупреждават, че рано или късно ще те предадат."
Къде пък намери смисъл в едно такова действие? Трябва ли, освен това, хората винаги да те предупреждават, че рано или късно, на пример, ще заспят? Но хайде, да кажем, че си права. Само си го представи: "Здрасти, аз съм Яна. Много ми е приятно да се запознаем, но виж, аз ще те предам все някога." Несъмнено от това ще ти стане по-леко, ще ти е хубаво, че съм си признала и непременно ще искаш да имаш каквито и да отношения с мен, нали? :)
Нататък:
"Аз предупреждавам. Останалото е на твой риск."
Колко значи това в контекста на поста ти "Хората винаги лъжат"? Или всеки пост е сам за себе си, със собствена идеология?
И ако намираш всичко, което казах, за безсмислено критикуване, то или не си си чела скоро постовете, или явно за теб няма много значение какво точно пишеш.
Хората винаги си отиват, хората винаги те предават, хората винаги лъжат - моля те, отговори ми на един въпрос, замисляла ли си се, че причината може и да е в теб?
Боже какво сте се запалили и двете.
Особено съм Селин... не съм писала тия постове за себе си, а по принцип.
Поредиата има още два поста, които ще бъдат написани съвсем скоро. Като имаш проблем с мен просто ме зарежи, окей.
А Яна. Теб дори не мисля да коментирам. Туко виж си ми дръпнала още един толкова убийствено дълъг коментар, че да се самоубия три пъти докато го черта.
Fair enough. :)
Проблемът между теб и мен ти го създаваш, от септември 2006 полагам всякакви усилия да съм мила и добра с теб и постоянно от всякакви места чувам простотии от теб по мой адрес, така че много моля. Но да, смятам да спра да се занимавам с теб, права си. :)
А иначе, това ми е доста странно, постове по принцип. Не беше ли блогът място, където да изразяваш себе си? Но всеки си има свое разбиране за блог, разбира се. :)
people=shit :)
много добър пост. Изхода е да не вярваш на никои и всичко ще бъде наред. Ако не вярваш на никой не може да те предадат :)
Постът отговаря на 100% на истината, такава с каквато съм се сблъсквал аз и доста мои приятели, с които сме говорили по темата. Хората се предават един друг винаги - по един или друг начин, умишлено или не, но го правят. Ако още не се е случило някому, то да почака или да си отвори очите малко повече и да се събуди, за да види, че всъщност му се случва.
И какво оттук нататък? Това е по-лошото - никой не знае. Някои казват, че да не вярваш на никого е решение, други казвват да вярваш на сляпо, но просто да не ти пука дали те предават. На мен и двата съвета ми звучат неприложими. За изпълнението, на който и да е от тях трябва да вървим срещу човешката си природа, което няма как да не ни кара да страдаме. Ако пък изберем да вървим по пътя на човешката си природа, то страданието пак ни е в кърпа вързано. И какво излиза - няма начин да не страдаме???
Post a Comment