толко рано сутрин е
а аз съм вече хаос
кафето ще изстине
думи сипем си на халос
след това ще си се смеем
все едно не е било
между целувките ще оздравее
счупеното ни крило
до следващия път
на трясъка от входната врата
ще оплаква и дъждът
поредната война
а после пак, и после пак
викове, къде сърдити или еротични
абсурдно ми е чак
ала кога ли сме били логични?
No comments:
Post a Comment