защото...

защото денят ми започва късно следобед

защото се пиша до пет сутринта

защото си песен за моите птици във полет

а за уморените славеи свиваш гнезда

защото Октомври започва със дъжд

а всяко утро с най-гъста мъгла

защото не мога да спра със „веднъж“

и стотици пъти миглите ти броя

защото наказвам всяка една сърцеструна

и не зная кога от една, цигарите станаха десет

защото до себезагубване те целувам

защото не спирам... дори, когато си бесен

защото понякога не се и разбирам

защото боли, където поникват крила

защото сълзите опитвам да скривам

ала имаш ключове за всяка моя врата

защото от „не“ разцъфват полета от макове

защото си цялата книга, защото дишам едва

защото нямах най-малка идея, не знех въобще

колко безумно е синьото с тебе...

да, затова.