...

някои стихове се пишат и без думи

тях четеш във всичките въздишки

във неизказаните рими помежду ни

в най-мъничките точки на калинките

някои стихове изпиваш с устни

от дясната ми ключица, когато съм лютива

усмихваш се и казваш, че са вкусни

въпреки че пари, като от коприва

някои стихове се крият между редовете

и в залезите сиви и студени на Октомври

в шепот на глухарчета откъснати от ветровете

в усмивките скътани, за сутрините най-дъждовни

някои стихове прозират през клепачите

дори, когато толкова сърдито ги отричаме

като никотинова зависимост в очите на пушачите

и настръхване по кожата в най-тихото о.бичане

някои стихове са като меко мъркане

от тях по кожата остават индигови звезди

стихове, сини... най-сини, до побъркване

до амнезия за всички болки отпреди