374. doubts

photo bylaauraa

"All the ways you wish you could be..
that's me.
I look like you wanna look
I fuck like you wanna fuck
I am smart, capable, and most importantly I'm free in all the ways that you are not. "

Fight Club

Имам невероятната дарба да забравям много неща. Напоследък установавам, че това определено е най - силната ми черта. Забравям лица, имена, срещи, разговори, филми, песни, думи. Способна съм да се запозная с един и същи човек повече от три пъти.. за една седмица. Ако не се чувствах толкова неудобно най - често използваните думи в речника ми щяха да бъдат "Извинявай, но не помня да сме се запознавали". Дори забравям симпатичните синеоки момчета, които идват и ми говорят така, все едно вчера сме си пили кафето заедно и имаме общи приятели, и всички сме правили нещо, някъде и сме си прекарали добре. Вероятно сме. Тотално изтриване на паметта. Колкото по - малко впечатлително е едно нещо, толкова по - голяма е вероятността да го забравя. Но симпатичните синеоки момчета и общите приятели, които казват, че имаме са много впечатлителни, за да съм ги забравила. Убеда съм, че и никога в живота си не съм била толкова пияна, че да не си спомням нищо. Само веднъж съм била толкова пияна, че да заспя, заради което не помня някои неща, но все пак. Имам нужда от допълнителен хардиск или поне някоя флашка, на която да запазвам някои неща и да си я нося в джоба, за да ми е под ръка. Може би това е проблема. Препълнена съм. Затова и водя блогове, тефтери с билети, записвам бързи мисли където ми падне. И когато ми попаднат пред очите и ги прочета.. сякаш ги чувам за първи път. Понякога чак е стяскащо. И по - плашещо е това, че има неща, които съм записала или са се случили преди седмица и макар, че трябва да са ми свежи, аз все пак не мога да се сетя, че са станали. И как подбирам това какво да запомня? Главата ми е пълна с безполезна информация, дребни неща, нараняващи неща, глупави или неслучили се мечти. Защо не забравя тях и не помня съветите, които ми се дават, смислените книги, уроци, от които да се възползвам? Все повече започвам да мисля, че не съм проектирана да бъда практична, смислена и дисциплинирана. Което е странно, нашите и двамата влизат в тия рамки, като изключим това, че понякога имат трудностти с ранното ставане. Очевидно двата плюса правят минус. Сега осъзнавам и защо съм толкова запалена по щракащият звук от фотоапарата. Колкото повече снимки толкова повече спомени.

p.s.: тотално извън темата, но още по - плашещо като информация:
Не се разтреперах, не се разплаках.. всички тия мисли и чувства от последните почти две години.. просто ги казах и излизаха сякаш говоря за някой друг, а не за себе си. Не почувствах нищо.