372. луди, луди баби на сън..

drawing by toinjoints

Ух, чакам на Ивчо да му свърши урока по пиано. Понякога се чудя защо му е, той си е перфектен и без него. И на пианото и по принцип, ама те. Нека си свири момчето, аз ще си пия кафето, докато се изучи и после ще го отвлека.

Междувременно имах друго нещо да Ви разказвам.. относно моите баби. Особено относно едната от тях. Не си спомням, в кой точно филм чух нещо много вярно за бабите и дядовците като цяло, а то гласеше нещо в стил.. че всички харесват чуждите родители повече от своите и все пак, харесват своите баби и дядовци повече от чуждите. Що се отнася до родителите, не бих ги сменила, но това не значи, че няма чужди такива, които да обожавам (може би, защото не съм израснала около тях), но бабите и дядовците не давам за нищо на света. Защото няма по - луди от моите. Всичките до един. А те не са малко.. общо казано на брой.. девет. Е трима от тях вече... както и да е. Но другите шест, дори майката на тате, с която не си пасваме много, са велики. И имат такива истории за разказване, че човек може да седи цял ден около тях и само да попива десетилетията опит зад гърба им. И един съвет от мен.. ако нямате време или лесно се изнервяте.. никога не молете стар човек да Ви разкаже някоя история. Нямат спиране, ако започнат веднъж.

Но сега искам да Ви разкажа за Фани. Една от бабите. Всъщност тя е сестра на дядо (бащата на Мам). Та... Фани, убийте ме, не мога да се сетя как и е истинското име (Стефка, май?!), но за целия град тя е баба Фанче и толкова. Или Варадинова, госпожата по литература (отдавна пенсионирана де). Както и да е. Всяка неделя ми се отдава шанса да прекарвам по час - два с нея, хем ми дава уроци по български език (много се радва, когато някой я пита нещо относно правилното писане или говорене, или каквото се сетите там още), хем ми разказва какви ли не смешни истории. Между другото, след Бро тя е човека с най - черното чувство за хумор в семейството, понякога чак се втрещявам около нея.
Тази неделя, като всяка друга в последните няколко месеца, я видях да се задава, направих й кафе и в момента, в който зае едно от столчетата на бара и го сервирах с огромна усмивка. И както винаги я попитах какво прави, къде е ходила.. Представете си изненадата ми, когато тази 70-годишна, слабичка и трепереща женица ми заяви, че се е прибрала в 4 и половина през нощта, пушила е някоя и друга цигара, гледала е телевизия, подремнала си е малко и сега идва да пие кафе, за да се събуди. МОЛЯ?! Повторение, ако обичате.. Фани да не е на 20? Аз правя такива неща.. Бабо?! Някак си времето се е върнало с 50 години и аз не съм разбрала.. В следващия момент обаче се замислям, че ако се беше върнало, мен нямаше да ме има. Млъквам и започвам да слушам за концерта на духов оркестър "Стефан Стефанов", послучай някаква годишнина на самия Стефан Стефанов (тука е момента да отбележа, че Мам и вуйчо са свирили във въпросния оркестър преди години, кларинети, ако не ме лъже паметта). Та, заради въпросния концерт, който бил и наборна среща на всичките му ученици, които са учили литеретура при моята баба Фанче, въпросната се прибрала чак в ранните часове. Разказа ми за децата (отдавна вече не деца), затова колко била танцувала и т.н... Повярвайте ми, ако слушате моите баби и дядовци, никога няма да им дадете годините. Всичките до един и до сега вършат какви ли не щуротии и въпреки, че много са се карали на децата си за всичките им глупости, самите те са били по - луди от мен и Вас ,и нашите майки и бащи. Че кой от нас е пускал сестра си, овързана с верига в кладенеца, докато било изрично забранено от прабаба и прадядо дори да припарват до него? Бас ловя, че никой... Да, ама виждате ли, дядо е пускал баба Фанче в кладенеца, защото изпуснали кофата вътре и трябвало да я извадят, за да не се разбере, че са си играли, където не трябва. И с цялата си гордост, че са се справили перфектно дори са се похвалили на родителите си. Как е играла тупалката тогава дори не мога да си представя. Няколко часа по - късно чувам историята и от дядо, който с гордост заявява, "че я бил обезопасил с веригата, тъй че"... и продължава да си яде макароните с такова удоволствие, сякаш за първи път някой му сервира нещо такова. После отива да си работи по градината, защото макар че сме ноември там винаги има какво да се свърши. Не случайно на вратника все още има табелка "Образцов дом", които са давали на семействата с хубави градини и къщи по онова време. Защото градината на семейство Дурчеви (обожавам я тая фамилия) все още е образцова. Повярвайте ми, кочините на прасетата, които дядо все още отглежда и всяка Коледа мирише на пръжки с лук в кухнята, заради тях, са по - чисти от моята стая и от тази на брат ми, а пък от таванската стая на Вальо със сигурност.

Отплеснах се..
Поздрави на всички и при първа въможност поговорете с бабите и дядовците.. Те винаги имат какво да Ви разкажат.