357. лято '09

photo by jaimeibarra

Вече не ми се плаче от изтощение не защото имам цял ден на мое разположение (пак съм станала в осем, какво си мислите), а защото взех да свиквам. И съм на пазар в София. Мина ме вози с колата. Страх я е от мишки, плъхове, всичките им събратя и сестрички, и змии. Най - много от змии. Пищи само като си помисли. Как издържа на палатка по две - три вечери нямам си и идея. Изтърсвам се пред метрото, возя се до центъра и чета огромната добавка - вестник в новата EVA. Малко със 8 дена закъснение стигам до нея, но по - добре късно, отколкото никога. Правя си шопинг терапия. Интересно е как обратно пропорционално (чудя се това заедно ли се пише) се движат щастието и парите. По - добре щастливо бедна. Стигам до тоя извод след закупуването на сандали за 65 лева. Но пък са най - извратените сандали, които могат да съществуват. Единствените, които крещят "И с тях ми личи колко откачена рок - буболечка съм!" Зарязвам кецовете за лятото. Та.. Ходя си бавничко с тях (сандалите), защото не съм ги овързала като хората всичките 25 кожени връзки и ме е страх, че ще се пребия ей те тука те. Ама съм най - секси съществото на планетата. Чудно как едни обувки променят деня и самочувствието на жената. Тука ми хрумва песента New Shoes на Paolo Nutini. След като редуцирах финансите до минимум с нова блуза и гривна, сядам в Starbucks да си дочета добавката - вестник посветена на лятото. Смея се сама на масата и пия огромното си капучино с много канела. Почти няма приятел (от тия моите), на когото да не съм обидена, че разнасят нещо важно и лично за мен като поредната клюка. Обичам да споделям, но не и да превръщат в порнография нещо такова. Да бях някоя, дето спи с тоя и оня всяка вечер нямаше да се засегна. Благодаря на всичките, че ми скофтихте съществуването. Напомням си, че имам нови сандали! Но те не ме успокояват достатъчно, за да си затворя очите и тоя път. Те нямат нищо общо с това колко много не искам да виждам нито един от всички тия хора, дето не посмяха да дойдат да ме питат мен или него, а го подхвърлиха на всички останали. И после седнали да ми обясняват, че те всъщност не са говорили това, защото то било лично и не искали да се бъркат. Да бе, аз пък бера мандарини на луната. Разхождам си новите сандали по Орлов мост. Всички момичета ми гледат краката, всички мъже отбелязват НЕналичието на сутиен под блузата ми. Не че имам много цици, ама явно заобленостите без подплънки привличат погледите. Смешно ми е колко са елементарни някои от хората. Всичко чувстват с оня си работа. Стигам до спирката и ме засича един пич от града. Ще ме закара. 20 минути пътуваме до Елин Пелин на отворени прозорци, вирхушка е в колата, ама ние сме надули някакво радио и се кефим на макс. И си крещим вместо да се сетим да намалим музиката, да затворим прозорците, за да можем да се чуваме от вятъра и да говорим нормално. Няма кой да мисли за такива неща. Изтърсва ме пред "Къщата", а аз отвличам Мам от работа. Вървим към вкъщи, говорим (и двете, тя обича да ми се меша в разговорите) по телефона с Вальо и се смеем. Готвим в кухнята, пушим и пием следобедно кафе. После излизаме на пазар за още женски глупости, а и за да не ни останат и стотинки да ни тежат по джобовете, още едно кафе с кака Дора и я изпращам на работа. Прибирам се. Освен парите тоя следобед редуцирам и облеклото си до минимум и се разнасям по бикини из цялата къща. Започнах и да спя така. Обличам една къса риза само, за да изляза по двора и все пак по голи бедра. Човек трябва да има право да ходи както си иска из къщата си, дори съседите да го виждат. Ама аз вече толкова комфортно се чувствам в тая кожа, че мога и гола по улиците да ходя. И по покривите, ако трябва. Нямам търпение да идем на плаж на язовира в Монтана. Макар че бански още нямам, ама ще го взема в последния момент. Изкопах грамофона на нашите от тавана, ама му трябва една малка поправка, за да просвири. И до това ще стигна някой ден, скоро. После ще отвлека плочите на тате и ще има Сигнал по цял ден, всеки ден. В оригинали, а не в съвременни аранжименти, че да ги възприема по - лесно младежда, че те много много от музика не хващат. Изпивам си всичките милярди витамини, че от повишаването на температурите ми се понижава апетита и от някъде трябва да се набавят тия полезни работи в храните. Ще се освежавам дълго в банята след малко. Под звуците на Damien Rice. Посветила съм се тия дни, на един от изпълнителите с най - депресирани текстове и музика, но пък хич не ми действа зле. И той покачва точките щастие.

Ей, между другото... циганските пазари са голям кеф.