В неделя бях на градинско парти. Баба ми навършваше 80 години, което си беше повод цялата рода да се събере, да се запали барбекюто, да се опъне масата със салатите и всички да се изпонапият порядъчно. Макар че на финала май много пияни нямаше, а тези, които бяха.. ами бяха напълно в рамките на порядъчното. Нито пиенето се изпи, нито яденето се изяде, всички бяхме твърде заети да си се радваме, да разказваме семейните истории отново и отново и да се крием от дъжда. Защото какво ще е градинското парти на Варадинови, ако не завали дъжд, не се заразмятат чадъри и не се наврем всички под дърветата и шатрата. И разбира се, когато заваля никой не пазаше нещо друго повече от чашата си. Все пак не искаме алкохола да се разрежда. А баба ми.. беше повече от прелестно да гледам тая малка, крехка женица с къдрави, рижави коси.. макар и доста побелели на места, с голяма усмивка, която правеше на пух и прах 80 - те й години.
Снимките обаче още са на фотоапарата, някак не мога да се насиля да включа кабела и да сваля всичко на лапа. Някакъв мързел ме е налегнал. Между другото Feeling good трябва да се чуе във вариант на Muse. Лично го харесвам малко повече.. някак си е повече моя. А и дори не знаех, че я имам, тя си беше седяла там, в дискографията изтеглена от преди поне година. Дали не го правя често... сядам някоя вечер и тегля ли тегля и после преслушвам с години. Хубаво е. Изненадвам се със съдържанието на компютъра си понякога. А пък съм се сетила, че днеска ще направя чистка на нещата, които вече не слушам.
А за кецовете на Мери не съм сигурна какво точно да кажа. Нито за изгрева, който почти не видяхме. Само, ще кажа, че тениската на Doors стана още по - значимо нещо в гардероба ми и ще се облича по - често. А защо не съм фен на July Morning на Uriah Heep не мога да разбера. Пускам я пак за всеки случай, защото може и да има нещо важно, което да пропускам в тая песен. Но някак нищо не ме привлича в нея и не ми се карайте, просто е така.
Искам да си имаме наша Дорис. И да пътуваме на където има шосе, да свирим до безкрай, да танцуваме около огъня, да изпиваме по цяла каса бира, да скачаме в басейни от покриви на ниски къщурки и да пеем Tiny dancer. И повече време с Вальо. Липсва ми.
Другият път.. искам легло, прозрачни чаршафи и никакви дрехи.. повече време и никакъв алкохол.. нещата да се случват с половин идея по - бавно, по - всепроникващо и замайващо.. искам да целувам.
Снимките обаче още са на фотоапарата, някак не мога да се насиля да включа кабела и да сваля всичко на лапа. Някакъв мързел ме е налегнал. Между другото Feeling good трябва да се чуе във вариант на Muse. Лично го харесвам малко повече.. някак си е повече моя. А и дори не знаех, че я имам, тя си беше седяла там, в дискографията изтеглена от преди поне година. Дали не го правя често... сядам някоя вечер и тегля ли тегля и после преслушвам с години. Хубаво е. Изненадвам се със съдържанието на компютъра си понякога. А пък съм се сетила, че днеска ще направя чистка на нещата, които вече не слушам.
А за кецовете на Мери не съм сигурна какво точно да кажа. Нито за изгрева, който почти не видяхме. Само, ще кажа, че тениската на Doors стана още по - значимо нещо в гардероба ми и ще се облича по - често. А защо не съм фен на July Morning на Uriah Heep не мога да разбера. Пускам я пак за всеки случай, защото може и да има нещо важно, което да пропускам в тая песен. Но някак нищо не ме привлича в нея и не ми се карайте, просто е така.
Искам да си имаме наша Дорис. И да пътуваме на където има шосе, да свирим до безкрай, да танцуваме около огъня, да изпиваме по цяла каса бира, да скачаме в басейни от покриви на ниски къщурки и да пеем Tiny dancer. И повече време с Вальо. Липсва ми.
Другият път.. искам легло, прозрачни чаршафи и никакви дрехи.. повече време и никакъв алкохол.. нещата да се случват с половин идея по - бавно, по - всепроникващо и замайващо.. искам да целувам.
No comments:
Post a Comment