359. разминавания

photo by gwarf

Извън топика: "Любовта е отговорът" пеят тука в една песен. Аз питам "А любовта къде е?"

Чета една книга на Ваня Щерева. Отдавна съм я купила, ама сега стигам да я изчета. Т.е. сега и дойде момента да я подхвана и да осъзнавам, докато я чета. На работа съм. И тука в часовете, в които не се занимавам с хора чета. Че друго време нямам. Вечер като се прибера и гледам да се къпя и да си лягам. Даже бързам да се изкъпя за най - кратко време, за мога повече минутки да имам в леглото. Ако взема и че си кажа точно две - три думи с някого преди да заспя и то пак става два часа посреднощ. А аз по - късно от 8 и 30 сутрин не ставам. И е добре, нали се отказвам от спането. А сутрин като стана и докато се отдам на новите си сутрешни навици, а именно, докато се оправя и пия едно кафе с Мам, леля и Венца, и то става време за работа. А пък в неделя, в почивния ден, гледам да ходя на басейн някъде, да изляза със Захо и Веронка, да се внедрявам в новата компания, да пия четири бири с тях и да си легна пак в два - три сутринта. И общо взето само на работа ми остава време да чера или да гледам филм. Стига естествено да има празни минути, в които да няма хора. Добре че следобедите е твърде горещо, за да се въртят навън. Та тая книга.. тя.. "30 неизвинени".. умирам си да чета книги дето... ами че то все едно аз съм я написала преди време, сега я дописвам, а някои неща ще добавя след години преди да я пусна за печат.

Само ще ви цитирам последните редове от 193 - та и първите от 194 страница. Те напълно отговарят на последните събития и повече от това не Ви и трябва да знаете за мен. Няма да цитирам съвсем точно, само онова, което ме засяга..

"Днес ме зарязаха"
"Кой?"
"Един мъж.."
"Кофти. Сигурно е бил някой тъпак, щом не Ви е оценил."
"Не мисля, че е тъпак. Просто е твърде млад. И се разминахме. Понякога се случва.."
"Няма да позволявате да се случва.. Аз ще Ви запозная с някой на Вашата възраст.. Тези, младите.. само като си помисля. Ако е някое момченце със скъсани дънки.. хич и не ми го хвалете."
"Такъв е."

358. laughing with

Какво ми стана, че така се скрих от света, от приятелите си, от..
И дори не мисля да си покажа нослето от мишата си дупка..
Само някой друг мустак понякога..

Загубих способността си да се доверявам на хората.
..може би е за добро.

А може би не съм я загубила, само доверието ми толкова са го омачкали напоследък, че ми е трудно да я изгладя тая риза..

И пазя всичко за себе си.. никой не знае за слънчогледовите полета, за плажа с Цветето, за срещата със Захо, за това колко ми беше мъчно да оставя Тино на гарата, никой не знае за новата усмивка на Митко..

В момента най - хубавата песен е Laughin with на Regina Spektor.

357. лято '09

photo by jaimeibarra

Вече не ми се плаче от изтощение не защото имам цял ден на мое разположение (пак съм станала в осем, какво си мислите), а защото взех да свиквам. И съм на пазар в София. Мина ме вози с колата. Страх я е от мишки, плъхове, всичките им събратя и сестрички, и змии. Най - много от змии. Пищи само като си помисли. Как издържа на палатка по две - три вечери нямам си и идея. Изтърсвам се пред метрото, возя се до центъра и чета огромната добавка - вестник в новата EVA. Малко със 8 дена закъснение стигам до нея, но по - добре късно, отколкото никога. Правя си шопинг терапия. Интересно е как обратно пропорционално (чудя се това заедно ли се пише) се движат щастието и парите. По - добре щастливо бедна. Стигам до тоя извод след закупуването на сандали за 65 лева. Но пък са най - извратените сандали, които могат да съществуват. Единствените, които крещят "И с тях ми личи колко откачена рок - буболечка съм!" Зарязвам кецовете за лятото. Та.. Ходя си бавничко с тях (сандалите), защото не съм ги овързала като хората всичките 25 кожени връзки и ме е страх, че ще се пребия ей те тука те. Ама съм най - секси съществото на планетата. Чудно как едни обувки променят деня и самочувствието на жената. Тука ми хрумва песента New Shoes на Paolo Nutini. След като редуцирах финансите до минимум с нова блуза и гривна, сядам в Starbucks да си дочета добавката - вестник посветена на лятото. Смея се сама на масата и пия огромното си капучино с много канела. Почти няма приятел (от тия моите), на когото да не съм обидена, че разнасят нещо важно и лично за мен като поредната клюка. Обичам да споделям, но не и да превръщат в порнография нещо такова. Да бях някоя, дето спи с тоя и оня всяка вечер нямаше да се засегна. Благодаря на всичките, че ми скофтихте съществуването. Напомням си, че имам нови сандали! Но те не ме успокояват достатъчно, за да си затворя очите и тоя път. Те нямат нищо общо с това колко много не искам да виждам нито един от всички тия хора, дето не посмяха да дойдат да ме питат мен или него, а го подхвърлиха на всички останали. И после седнали да ми обясняват, че те всъщност не са говорили това, защото то било лично и не искали да се бъркат. Да бе, аз пък бера мандарини на луната. Разхождам си новите сандали по Орлов мост. Всички момичета ми гледат краката, всички мъже отбелязват НЕналичието на сутиен под блузата ми. Не че имам много цици, ама явно заобленостите без подплънки привличат погледите. Смешно ми е колко са елементарни някои от хората. Всичко чувстват с оня си работа. Стигам до спирката и ме засича един пич от града. Ще ме закара. 20 минути пътуваме до Елин Пелин на отворени прозорци, вирхушка е в колата, ама ние сме надули някакво радио и се кефим на макс. И си крещим вместо да се сетим да намалим музиката, да затворим прозорците, за да можем да се чуваме от вятъра и да говорим нормално. Няма кой да мисли за такива неща. Изтърсва ме пред "Къщата", а аз отвличам Мам от работа. Вървим към вкъщи, говорим (и двете, тя обича да ми се меша в разговорите) по телефона с Вальо и се смеем. Готвим в кухнята, пушим и пием следобедно кафе. После излизаме на пазар за още женски глупости, а и за да не ни останат и стотинки да ни тежат по джобовете, още едно кафе с кака Дора и я изпращам на работа. Прибирам се. Освен парите тоя следобед редуцирам и облеклото си до минимум и се разнасям по бикини из цялата къща. Започнах и да спя така. Обличам една къса риза само, за да изляза по двора и все пак по голи бедра. Човек трябва да има право да ходи както си иска из къщата си, дори съседите да го виждат. Ама аз вече толкова комфортно се чувствам в тая кожа, че мога и гола по улиците да ходя. И по покривите, ако трябва. Нямам търпение да идем на плаж на язовира в Монтана. Макар че бански още нямам, ама ще го взема в последния момент. Изкопах грамофона на нашите от тавана, ама му трябва една малка поправка, за да просвири. И до това ще стигна някой ден, скоро. После ще отвлека плочите на тате и ще има Сигнал по цял ден, всеки ден. В оригинали, а не в съвременни аранжименти, че да ги възприема по - лесно младежда, че те много много от музика не хващат. Изпивам си всичките милярди витамини, че от повишаването на температурите ми се понижава апетита и от някъде трябва да се набавят тия полезни работи в храните. Ще се освежавам дълго в банята след малко. Под звуците на Damien Rice. Посветила съм се тия дни, на един от изпълнителите с най - депресирани текстове и музика, но пък хич не ми действа зле. И той покачва точките щастие.

Ей, между другото... циганските пазари са голям кеф.

356. незабравими

photo by ladymonroe

В неделя бях на градинско парти. Баба ми навършваше 80 години, което си беше повод цялата рода да се събере, да се запали барбекюто, да се опъне масата със салатите и всички да се изпонапият порядъчно. Макар че на финала май много пияни нямаше, а тези, които бяха.. ами бяха напълно в рамките на порядъчното. Нито пиенето се изпи, нито яденето се изяде, всички бяхме твърде заети да си се радваме, да разказваме семейните истории отново и отново и да се крием от дъжда. Защото какво ще е градинското парти на Варадинови, ако не завали дъжд, не се заразмятат чадъри и не се наврем всички под дърветата и шатрата. И разбира се, когато заваля никой не пазаше нещо друго повече от чашата си. Все пак не искаме алкохола да се разрежда. А баба ми.. беше повече от прелестно да гледам тая малка, крехка женица с къдрави, рижави коси.. макар и доста побелели на места, с голяма усмивка, която правеше на пух и прах 80 - те й години.

Снимките обаче още са на фотоапарата, някак не мога да се насиля да включа кабела и да сваля всичко на лапа. Някакъв мързел ме е налегнал. Между другото Feeling good трябва да се чуе във вариант на Muse. Лично го харесвам малко повече.. някак си е повече моя. А и дори не знаех, че я имам, тя си беше седяла там, в дискографията изтеглена от преди поне година. Дали не го правя често... сядам някоя вечер и тегля ли тегля и после преслушвам с години. Хубаво е. Изненадвам се със съдържанието на компютъра си понякога. А пък съм се сетила, че днеска ще направя чистка на нещата, които вече не слушам.

А за кецовете на Мери не съм сигурна какво точно да кажа. Нито за изгрева, който почти не видяхме. Само, ще кажа, че тениската на Doors стана още по - значимо нещо в гардероба ми и ще се облича по - често. А защо не съм фен на July Morning на Uriah Heep не мога да разбера. Пускам я пак за всеки случай, защото може и да има нещо важно, което да пропускам в тая песен. Но някак нищо не ме привлича в нея и не ми се карайте, просто е така.

Искам да си имаме наша Дорис. И да пътуваме на където има шосе, да свирим до безкрай, да танцуваме около огъня, да изпиваме по цяла каса бира, да скачаме в басейни от покриви на ниски къщурки и да пеем Tiny dancer. И повече време с Вальо. Липсва ми.

Другият път.. искам легло, прозрачни чаршафи и никакви дрехи.. повече време и никакъв алкохол.. нещата да се случват с половин идея по - бавно, по - всепроникващо и замайващо.. искам да целувам.

с кецовете на Мери..