Господи, изтощаващо е.
Парадокса между ума и сърцето и техните желания за различни неща.
И... дните са добри, дори някои от вечерите, когато си с компания и мислиш за всичко друго, но не и за тоя парадокс между две части от теб самия. Дните са добри. Но накрая оставаш в леглото сам и се изправяш срещу въпроса отново и отново.
Не е вярно, че не зная какво искам. Зная. Просто искам прекалено много неща едновременно. И това, ако не е боза.
Парадокса между ума и сърцето и техните желания за различни неща.
И... дните са добри, дори някои от вечерите, когато си с компания и мислиш за всичко друго, но не и за тоя парадокс между две части от теб самия. Дните са добри. Но накрая оставаш в леглото сам и се изправяш срещу въпроса отново и отново.
Не е вярно, че не зная какво искам. Зная. Просто искам прекалено много неща едновременно. И това, ако не е боза.
photo by meПрекарах уикенда... целия уикенд сама у нас. Е, сама не през цялото време, но почти. С три бутилки бира от литър и половина (още се боря с последната). Чувствах се пияна поне 4 пъти, мислих прекалено много за чувства, анализирах чужди проблеми заедно със своите и болезнено дълго слушах определена музика.
4 часа е, а аз още съм будна. Трябва да ставам след 5 часа, а аз още съм будна. Още не съм навършила 19 години, а живота е толкова откачен, че не знам как хората успяват да го понесат. И знаете ли, кое още не знам.. как може да обичаш някой днес, а да подхвърляш нападки и да си играеш с него и иронията утре.. И как... как може да гледаш някого така все едно искаш всичко от него, как можеш да правиш намеци и да го оставяш да се мъчи, защото не знае какво да прави и какво чувстваш.. Как може да целуваш някого и това да не значи нищо.. Как може да предаваш нечие доверие.. Как може да си толкова влюбен, че да не можеш да откъснеш очите си от лицето му, от устните му и единственото, което искаш е да е спреш, защото това ще спре болката.. Как можеш да казваш, че обичаш първи и да се оставяш така крехък и раним пред друг..
Нищо не идва лесно.
Нищо не може да ми даде секунда мир и тишина.
Но аз бавно ще се поправя... и никой на този свят няма право да ме съди за това как го правя, след като точно той ме е счупил.
Добре съм, нищо не се е случило.
Просто мисля.. и съм пияна.
(сериозно!)
4 часа е, а аз още съм будна. Трябва да ставам след 5 часа, а аз още съм будна. Още не съм навършила 19 години, а живота е толкова откачен, че не знам как хората успяват да го понесат. И знаете ли, кое още не знам.. как може да обичаш някой днес, а да подхвърляш нападки и да си играеш с него и иронията утре.. И как... как може да гледаш някого така все едно искаш всичко от него, как можеш да правиш намеци и да го оставяш да се мъчи, защото не знае какво да прави и какво чувстваш.. Как може да целуваш някого и това да не значи нищо.. Как може да предаваш нечие доверие.. Как може да си толкова влюбен, че да не можеш да откъснеш очите си от лицето му, от устните му и единственото, което искаш е да е спреш, защото това ще спре болката.. Как можеш да казваш, че обичаш първи и да се оставяш така крехък и раним пред друг..
Нищо не идва лесно.
Нищо не може да ми даде секунда мир и тишина.
Но аз бавно ще се поправя... и никой на този свят няма право да ме съди за това как го правя, след като точно той ме е счупил.
Добре съм, нищо не се е случило.
Просто мисля.. и съм пияна.
(сериозно!)
No comments:
Post a Comment