Започвам да пиша без да съм особено на ясно какво ще казвам. Всъщност може би дори нямам какво да казвам. Даже май трябва още сега да затворя прозореца и да я зарежа тая работа..
Май искам само да изкажа няколко благодарности, като тази вчера. Този път ще бъдат отнесени само до хората, които познавам съвсем от скоро. Хора като Зори, Мъро, Злати, Кат, Иво... те знаят колко съм и благодарна и колко ги обичам. И искам да Ви разкажа, за това, как се убедих, че самите ние сме такива каквито сме до края на живота си, дори правим същите грешки.
Та... искам да благодаря на Кейт. Задето е такава добра приятелка и за първи път ме кара да се чувствам така, сякаш съм се срещнала сродната си душа от гледна точка на приятел. Не ония глупости с гаджето, което е твоята половинка и дрън дрън. Дори... дори като почнем да си разказваме неща за миналото си, виждам колко сходни неща сме преживели. И... сходни е меко казано. Някак идентични, по едно и също време в живота си, с един и същи тип хора.
А Бояна, задето е най - задълбочената откачалка... ever. Постоянно опира в някакви крайности, които ми се струват интересни. Или ти разказва нещо звучащо толкова научно, че се чувстваш като най - големия глупак, или говори на твоя език за света и любовта, приятелите или танцува като идиот в дискотеката, заговаряйки се с всеки (държа да подчертая ВСЕКИ) възможен наоколо.
На Нели, задето е толкова по детски наивна. Отдадена, обичаща, мила. Мъничка. Не бих могла да кажа нещо повече за нея. Усмивката и е достатъчна.
И на Вальо. Задето... хм. Задето ме накара да прогледна и да разбера, че някои неща се повтарят, колкото и да не ми се вярва. Постави ме на колене. А дори не го разбра. Така предпочетох, а сега вече няма значение.
А на Калин.. на Калин...
Май искам само да изкажа няколко благодарности, като тази вчера. Този път ще бъдат отнесени само до хората, които познавам съвсем от скоро. Хора като Зори, Мъро, Злати, Кат, Иво... те знаят колко съм и благодарна и колко ги обичам. И искам да Ви разкажа, за това, как се убедих, че самите ние сме такива каквито сме до края на живота си, дори правим същите грешки.
Та... искам да благодаря на Кейт. Задето е такава добра приятелка и за първи път ме кара да се чувствам така, сякаш съм се срещнала сродната си душа от гледна точка на приятел. Не ония глупости с гаджето, което е твоята половинка и дрън дрън. Дори... дори като почнем да си разказваме неща за миналото си, виждам колко сходни неща сме преживели. И... сходни е меко казано. Някак идентични, по едно и също време в живота си, с един и същи тип хора.
А Бояна, задето е най - задълбочената откачалка... ever. Постоянно опира в някакви крайности, които ми се струват интересни. Или ти разказва нещо звучащо толкова научно, че се чувстваш като най - големия глупак, или говори на твоя език за света и любовта, приятелите или танцува като идиот в дискотеката, заговаряйки се с всеки (държа да подчертая ВСЕКИ) възможен наоколо.
На Нели, задето е толкова по детски наивна. Отдадена, обичаща, мила. Мъничка. Не бих могла да кажа нещо повече за нея. Усмивката и е достатъчна.
И на Вальо. Задето... хм. Задето ме накара да прогледна и да разбера, че някои неща се повтарят, колкото и да не ми се вярва. Постави ме на колене. А дори не го разбра. Така предпочетох, а сега вече няма значение.
А на Калин.. на Калин...
1 comment:
ооо Хрис това е най-милото нещо, което съм чела....уааааааа искам да те гушна...
бтв. паднах от смях като четох параграфа за Бо хахаххаха :D
Post a Comment