Вече знам как да отговарям на тоя въпрос. "На теб и на тате, баба, дядо, вуйчо..." и ще продължа да си изреждам семейството. От доста време не бях имала толкова полезен trip към Елин Пелин, колкото този през последните три дена. Уж не бях сама, а с гости(Кейт и Иво) и така нататък и все пак... успях да разбера много неща за семейството си. Да, някои хора израстват с всички истории за баба си, дядо си и всички там след тях, но може би аз трябваше да съм малко по - пораснала, за да разбера и чуя всичко. До скоро си мислех, че съм някакво странно пиле в семейството си. Малко по - различна, а те са малко по... консервативни може би. Малко по... обикновени. Да. Обикновени.
Да бе да.
Сега знам, че съм от семейство на много странни птици. Много - качествено, но и количествено. Имам си музиканти, литератури, танцьори, чужденци, вечно пътуващи и бягащи, откровено объркани, откровено побъркани, фотографи и готвачи с въображение. Всъщност всички са с въображение и са практикували странните си хобита, наравно с нормалните си работи като пекари на хляб и електротехници например. И то в години, когато в България хората наистина са били затворени, не толкова шарени, колкото са сега и така нататък. Те са си били пълни откачалки за времето си. Бунтари. Нещото, което най - много ме зарадва (толкова много, колкото й когато научих че мама е била бунтарката виновна, за запалването на Софийската математическа гимназия) беше това, че дядо е бягал от училище и е ходел при единствения фотограф в града, който го е учил как се промиват снимките и всичко останало. И го помни. Дума по дума. И паметта я имам от него. Хех. Онзи усмихнат човечец на снимката по - горе.
Не се и изненадвам, че съм такава смесица от... чувства, емоции и идеи. Вече не. И колкото и да ми беше хубаво да се чувствам като различния човек в семейството, ми е още по - хубаво да се чувствам като... от семейството.
Да бе да.
Сега знам, че съм от семейство на много странни птици. Много - качествено, но и количествено. Имам си музиканти, литератури, танцьори, чужденци, вечно пътуващи и бягащи, откровено объркани, откровено побъркани, фотографи и готвачи с въображение. Всъщност всички са с въображение и са практикували странните си хобита, наравно с нормалните си работи като пекари на хляб и електротехници например. И то в години, когато в България хората наистина са били затворени, не толкова шарени, колкото са сега и така нататък. Те са си били пълни откачалки за времето си. Бунтари. Нещото, което най - много ме зарадва (толкова много, колкото й когато научих че мама е била бунтарката виновна, за запалването на Софийската математическа гимназия) беше това, че дядо е бягал от училище и е ходел при единствения фотограф в града, който го е учил как се промиват снимките и всичко останало. И го помни. Дума по дума. И паметта я имам от него. Хех. Онзи усмихнат човечец на снимката по - горе.
Не се и изненадвам, че съм такава смесица от... чувства, емоции и идеи. Вече не. И колкото и да ми беше хубаво да се чувствам като различния човек в семейството, ми е още по - хубаво да се чувствам като... от семейството.
4 comments:
Ее и как няма да ти е добре да се чувстваш като част от семейството. Вече ти го казвах, но нищо не пречи да повторя колко готино семейство имаш. :)
бу, вярно ли е запалила смг? XD
луди хлапета, такива трябва да са хората, за да станат... не сериозни, но стабилни после. Страхотно е, че са били такива.
Толкова хубав пост.
И моето семейство е адски странно,и чувствам някаква много странна наследственост на черти и тн..
family <3
леле Низи..недей така. Аз по тая логика ще стана нестабилна...хах знаех си..трябваше да бъда лудо дете ама не, та не :D
Post a Comment