Ами ако съм?
Докато се прибирах с (не) редовната маршрутка от университета и си щраках нощна София в нея се качи една доста нацупена женица, която побърза да се накара на шофьора затова колко били (не) редовни маршрутките и как закъснявала за важен ангажимент и всичко останало. Беше толкова кисела, че се скара с една от пътничките и накрая се тросна на седалката до мен. Не й обърнах голямо внимание, щраках си нощна София. Само че въпросната дама ми обърна внимание. Е, не го изказа така бурно като при другите, но очевидно не и харесваше непрекъснато да щракам и да светя с екранчето. Погледите и нацупването на устните й беше достатъчно да каже, че не ми се радва особено. Накрая успя да ме накара да се почувствам достатъчно неудобно, че да ми се иска да се преместя на другото място, само че се качиха още хора, не останаха други места, а не ми се пътуваше час и двадесет минутки права с шофьор, който старателно прави най - сложните маневри с цел да уцели всяка огромна дупка по пътя. Прибрах фотоапарата, но тя продължи да хвърля оня поглед и аз минах във фазата "Аз какво съм ти виновна, по дяволите". Накрая и метнах един достатъчно дълъг и ядосан поглед, мислейки си нещо в стил "Слушай г - жо, не съм ти виновна за скапания ден, за закъснението и всичко друго, което те е изкарало от нерви днес. Престани да ме зяпаш, все едно съм ти изяла баничката на закуска! Не съм ти виновна и никой друг в маршрутката не ти е виновен, че да се заяждаш с всички."
Секунда по - късно, когато отворих уста, готова да и издекламирам тая реч през главата ми мина друго. "Ами ако съм виновна?"
Не пряко и не нарочно разбира се. Но нещата в живота са толкова свързани и подредени, че би могло да съм направила нещо през деня, което да е отключило поредица от събития довели до този краен резултат, а именно: беснееща и закъсняваща женица. И примерите, които мога да дам са безкрайни. Купила съм последната баничка, което я е затруднило в избора на друга закуска, заради което е изпуснала с една минута рейса, заради което е закъсняла за работа, заради което е свършила задълженията си по - късно, заради което...
Следите ли ми мисълта? И това е възможно най - простият и глупав пример. Естествено не се обвинявам за някакви възможни неща, които може и да не са се случили, но... Замисляли сте се каква поредица от събития може да отключи дори най - малкото действие, което извършваме? И как влияем на абсолютно всичко, което се случва? Как влияем на целия свят? Защото ние със сигурност го правим.
Всеки го прави.
