една безкрайна
меланхолия
и полет, който
никъде не стига
зная ли наистина какво
е
да има кой да ме
приспива
ноември не е ден
за люляци
а за намиране на
ново дъно
за изгубване по
прави пътища
за търсене на
нещо друго -
компаси сочещи
към истинското мен
и карта по
звездите
но някак не достига
време
откраднаха ми го
стрелките
разбирам, че ми
трябва превод
или поне една
светулка
после бавничко
намирам себе си
с подарената от теб целувка
No comments:
Post a Comment