474. words

Забравила съм красивите си думи, някъде, в тъмен ъгъл неясно къде и защо.

Забравила съм да пиша, да се изразявам изящно, с много прилагателни, меко да ги роня от устните си.

Забравила съм да казвам малко с много думи, които услужливо да те омайват.

И това е добре.

Не искам да отежнявам чувствата с много приказки, да ги обличам в прелестни дрехи и да измислям сложни начини да се изразя.

Без дъх

се молех

за

истинска любов,

не просто

заблудата за такава.

Имах нужда

от

истинска любов,

не от лъжа

сътворена от някого,

нито измислица,

съществуваща

само

в моя свят.

После се появи.

ТИ.

473. I am what I am

Aз съм това, което съм...
и не мога повече да се извинявам за това.

1. Следя минимум 14 серила на седмица. Всичките са доста странни, смешни, някои от тях са анимирани, някои са за ядрена физика, във всичките иронията и сарказмът преобладават и са груби, във всеки един от тях животът е нереалистичен и едновременно с това толкова близък до моя собствен.
2. Наблюдавам няколко youtube канала (почти толкова, колкото и сериалите) и във всичките се обсъждат неща, на които повечето хора извън интернет пространството не обръщат чак такова внимание.
3. Слушам... може да се каже "странна", музика. Не българска, нито комерсиална, а такава, в която текста и мелодията са по-важни от парите, които могат да се изкарат посредством хубав перчем, акустична китара и сносно пеене на 14-годишни звезди.
4. Чета още по-невероятни книги от всичко по-горе изброено.
5. Мека и наивна съм с хората. С Всички хора. Не съм се научила да казвам категорично "НЕ", от което все още страдам. Не съм се научила да режа и да бъда груба. Мога го само когато съм прекалено изнервена и всичко ми е дошло до гуша... защото не обичам да наранявам и да обиждам без да искам. Защото все пак не е важно какво казвам, а как ме разбират. И затова все се опитвам да съм мека и леко-леко да отблъсквам хората, които не искам в живота си от себе си.
7. Имам поне 3 фото-галерии, макар и малко запустели за момента, следя стотици други, които ме вдъхновяват и прави неща, които голяма част от заобикалящите ми хора не разбират и не възприемат. Повечето мислят, че летя в облаците и се занимавам с проекти, които никога няма да се осъществяват.
8. Занимавам се с твърде много неща наведнъж, което от една страна ме прави разпиляна, а от друга всестранно развита и интересуваща се от околните и техните страсти и хобита. В нищо не съм прекалено добра, нямам нито един добре развит талант от мога от всичко по малко, дори да е елементарно познание - имам го. Не смятам, че е важно да си вглъбен в едно или две неща и да затваряш очи за всичко останало - светът е твърде голям, хората в него твърде много, а техните любови още повече, за да се огранича аз с един човек, един град и едно хоби. Мога да си говоря с почти всеки човек на почти всякаква тема.
9. Мечтателка съм и имам големи планове. Повечето от тях звучат нелогични, прекалено неосъществими, но аз все пак ги имам. За някои от тях дори ще се боря.
10. Може би най-голямата ми грешка е, че твърде много се опитвам да угодя на хората около себе си, не само на онези, които обичам и ме обичат, а и на много други. А може би това ми е най-хубавото. Знам само, че някак си от всички работи все аз излизам виновна или прецакана, но някак си свикнах да живея с това. Все още ми става мъчни и тъжно обаче, когато се получи нещо подобно.
11. Никога няма да започна да живея Само и Единствено за себе си. Винаги ще има някой до мен, който да е по-важен.

Аз съм това, което съм...
и някак си все съм неудобна на някого.

472. put your best dress on

*начало на оффтопик-а*

Не че този пост ще има каквото и да е общо в рокли, обличането им или пък свалянето... не, с това последното може и да има общо, дори много общо, просто в момента съм се потопила в Damien Jurado много активно, а това - в заглавието, ми е една от любимите ми негови песни.

*/край на оффтопик-а*

А дните продължават да се нижат като несполучливи опити да напишеш разказ или есе - студени, кратки и неразбрано-дъждовни, да ги вземат мътните... локви, дано! Но само от гледна точка на метеорологични условия разбира се... от друга гледна точка, и то от една много по-хубава гледна точка, се редят дълги, гушкащо се-топли и усмихнати. Ако ги гледам от трети ъгъл са доста безлични, но това не е от значение, тъй като 80 процента от времето си прекарвам по втория начин. Угаждам си на желанията... и не само на моите собствени.

обичам, обичам, обичам...

Оказва се, че писането било като карането на колело или това на кънки, или пък плуването - веднъж научиш ли го, за колкото и време да го изоставиш, винаги можеш да се върнеш към него и след кратка разгрявка да си взелеш в собствения ритъм. Също и като това да спиш по 3-4 часа на денонощие. Не че не обичам да си поспивам качествено дълго, но определено не ми достигат едно 4-5 часа да си свърша нещата, които трябва да направя. Например не намирам никакво време да си наобиколя галериите и да видя какво става там, какво са направили любимите ми артисти, какво се случва с моите снимки и т.н. Нито пък намирам време да пиша достатъчно и всичко това, защото съм се вкопчила в 8-часовия сън, с който съм решила да се дарявам от известно време насам. Е вярно, че реалния Реален живот си е изтощителна работа, но НЕреалния ми Реален интернет живот ми липсва малко от малко. Постоянното ровене в галерии, вдъхновяването от чуждите автори, два часа прелистване на flickr, защото съм дрогирана вляза ли там, ежедневното писане тук и четенето на два-три Здължителни за деня блогове... аргх.

Искам си интернет времето, и понеже не ми стигат 24 часа в денонощието, за да си свърша всичко, обявявам стачка и предлагам да се увеличат до 30 часа, барем се справя някак си.
Сега отивам да се даря със 7-часов сън... защото акълът ми не го побира как съм стояла до 3-4 на компютъра при положение, че трябва да стана най-късно в 7.

471. the "L" word

И после, както пее в една своя песен Bjork... it’s all so quiet and so peaceful until… ZING BOOM! You fall in love!

Вечните порции парадокс, които светът, животът, вселената, съдбата и всичко останало, решават да ти поднесат на масата и да те оставят да се чудиш от къде да ги започнеш първо, защото са толкова красиво приготвени и сервирани, че те е страх да ги развалиш като ръчкаш с вилицата и второ, защото са толкова ОГРОМНИ, че още от първия поглед ти става ясно, че НЯМАШ шанс да се справиш с тях. Пък ако ще да ги приемаш на почивки...

О да, съдбата има чувство за хумор. При това гадно. Само че този път не успя да ме извърти, дори напротив... даде ми всичко от онова, от което имам нужда, че дори и онова, което искам... първоначално си мислех, че единствено не си пасва момента, в който това се случва, но и това излезе както трябва.

И от тук нататък светът да прави каквото си поиска... аз си имам Моето си и никой не може да ми го вземе.

С други думи... животът ми е ПОП-фолк...

Разбирайте го както искате.

Само знайте, че съм щастлива...