474. words

Забравила съм красивите си думи, някъде, в тъмен ъгъл неясно къде и защо.

Забравила съм да пиша, да се изразявам изящно, с много прилагателни, меко да ги роня от устните си.

Забравила съм да казвам малко с много думи, които услужливо да те омайват.

И това е добре.

Не искам да отежнявам чувствата с много приказки, да ги обличам в прелестни дрехи и да измислям сложни начини да се изразя.

Без дъх

се молех

за

истинска любов,

не просто

заблудата за такава.

Имах нужда

от

истинска любов,

не от лъжа

сътворена от някого,

нито измислица,

съществуваща

само

в моя свят.

После се появи.

ТИ.