*начало на оффтопик-а*
Не че този пост ще има каквото и да е общо в рокли, обличането им или пък свалянето... не, с това последното може и да има общо, дори много общо, просто в момента съм се потопила в Damien Jurado много активно, а това - в заглавието, ми е една от любимите ми негови песни.
*/край на оффтопик-а*
А дните продължават да се нижат като несполучливи опити да напишеш разказ или есе - студени, кратки и неразбрано-дъждовни, да ги вземат мътните... локви, дано! Но само от гледна точка на метеорологични условия разбира се... от друга гледна точка, и то от една много по-хубава гледна точка, се редят дълги, гушкащо се-топли и усмихнати. Ако ги гледам от трети ъгъл са доста безлични, но това не е от значение, тъй като 80 процента от времето си прекарвам по втория начин. Угаждам си на желанията... и не само на моите собствени.
обичам, обичам, обичам...
Оказва се, че писането било като карането на колело или това на кънки, или пък плуването - веднъж научиш ли го, за колкото и време да го изоставиш, винаги можеш да се върнеш към него и след кратка разгрявка да си взелеш в собствения ритъм. Също и като това да спиш по 3-4 часа на денонощие. Не че не обичам да си поспивам качествено дълго, но определено не ми достигат едно 4-5 часа да си свърша нещата, които трябва да направя. Например не намирам никакво време да си наобиколя галериите и да видя какво става там, какво са направили любимите ми артисти, какво се случва с моите снимки и т.н. Нито пък намирам време да пиша достатъчно и всичко това, защото съм се вкопчила в 8-часовия сън, с който съм решила да се дарявам от известно време насам. Е вярно, че реалния Реален живот си е изтощителна работа, но НЕреалния ми Реален интернет живот ми липсва малко от малко. Постоянното ровене в галерии, вдъхновяването от чуждите автори, два часа прелистване на flickr, защото съм дрогирана вляза ли там, ежедневното писане тук и четенето на два-три Здължителни за деня блогове... аргх.
Искам си интернет времето, и понеже не ми стигат 24 часа в денонощието, за да си свърша всичко, обявявам стачка и предлагам да се увеличат до 30 часа, барем се справя някак си.
Сега отивам да се даря със 7-часов сън... защото акълът ми не го побира как съм стояла до 3-4 на компютъра при положение, че трябва да стана най-късно в 7.
Не че този пост ще има каквото и да е общо в рокли, обличането им или пък свалянето... не, с това последното може и да има общо, дори много общо, просто в момента съм се потопила в Damien Jurado много активно, а това - в заглавието, ми е една от любимите ми негови песни.
*/край на оффтопик-а*
А дните продължават да се нижат като несполучливи опити да напишеш разказ или есе - студени, кратки и неразбрано-дъждовни, да ги вземат мътните... локви, дано! Но само от гледна точка на метеорологични условия разбира се... от друга гледна точка, и то от една много по-хубава гледна точка, се редят дълги, гушкащо се-топли и усмихнати. Ако ги гледам от трети ъгъл са доста безлични, но това не е от значение, тъй като 80 процента от времето си прекарвам по втория начин. Угаждам си на желанията... и не само на моите собствени.
обичам, обичам, обичам...
Оказва се, че писането било като карането на колело или това на кънки, или пък плуването - веднъж научиш ли го, за колкото и време да го изоставиш, винаги можеш да се върнеш към него и след кратка разгрявка да си взелеш в собствения ритъм. Също и като това да спиш по 3-4 часа на денонощие. Не че не обичам да си поспивам качествено дълго, но определено не ми достигат едно 4-5 часа да си свърша нещата, които трябва да направя. Например не намирам никакво време да си наобиколя галериите и да видя какво става там, какво са направили любимите ми артисти, какво се случва с моите снимки и т.н. Нито пък намирам време да пиша достатъчно и всичко това, защото съм се вкопчила в 8-часовия сън, с който съм решила да се дарявам от известно време насам. Е вярно, че реалния Реален живот си е изтощителна работа, но НЕреалния ми Реален интернет живот ми липсва малко от малко. Постоянното ровене в галерии, вдъхновяването от чуждите автори, два часа прелистване на flickr, защото съм дрогирана вляза ли там, ежедневното писане тук и четенето на два-три Здължителни за деня блогове... аргх.
Искам си интернет времето, и понеже не ми стигат 24 часа в денонощието, за да си свърша всичко, обявявам стачка и предлагам да се увеличат до 30 часа, барем се справя някак си.
Сега отивам да се даря със 7-часов сън... защото акълът ми не го побира как съм стояла до 3-4 на компютъра при положение, че трябва да стана най-късно в 7.
No comments:
Post a Comment