45/365. EGO

Изоставени интернет страници. Блогове, подхващани проекти с музикална, фотографска или поетична гледна точка. Простички, сложни, за дългите дни в кратките Ви животи. Блог за мен и теб. Един за мрънкането. Един творчески, един с някакви пилета, убиващи се по брутални начини и един с голямо синьо чудовище. Добре че сме еднаквно несериозни. А Злати и Катка не са се мярвали в техните собствени от поне една година, а ако са, то са направили нови, за които аз не знам и притежавам старите странички, които никой не вади от рафта, защото са... ами стари. Ако бяха книги в библиотека щяха да са събрали вековни пластове прах по себе си. Е добре де, не вековни.. Укорете ме сега, че имам чувство за драматичност и така нататък, като точно Вие сте кралици на драмата не по-малки от мен.
А имате какво да кажете. Знам го, защото аз имам какво да кажа, макар че определено не ми остава времето или силата да го правя всеки ден, но понякога се старая да наваксам и в един час да разкажа за цялата седмица или нещо в този род. Знам, че гласовете Ви не са утихнали, защото знам с колко много други неща се занимавате и как някои са оставили едно за сметка на друго, но... май преди имахме повече време и се интересувахме от няколко неща наведнъж. Имаше няколко месеца, в които пишех всеки ден, ей така, защото то все напираше отвътре и винаги ми оставаше по един свободен час, в който да му дам шанс да се излее в блога или на някой лист. В същия тоя ден намирах и по един час за снимане, за обработване на фотосите, всяка вечер гледах филм и по няколко часа говорех с определени хора. Или дните стават по-къси, а часовете губят секунди или... не зная.

Искам пак да Ви чуя гласовете ясно и силно както преди.
Не може да сте се уморили толкова бързо.