418. raspberry

...или няколко споделени вдъхновения за кака Веси, които ме държат в ритъм в последно време...

Чакам малините в двора... още от две седмици съм се настроила към тия плодове, към цвета, аромата им, вкуса (нищо, че ония дребните неща из тях (семенцата?) се завират винаги между зъбите) и идеята открадната от "Лолита", където си го накичваш на пръстчетата и ги изяждаш една по една. Някак си от нищото се издигнаха в топ 2 на любимите ми плодове, веднага след... абе направо на първото място (пък тези малини ги снимах в Берковица преди две години, в шепичките на Кейт и обрани от нейната градина и чак сега ми правят огромно впечатление).

Още едно завръщане към фотографията (тя е на такива приливи и отливи, но този път е по-плавно, по продължително и спокойно). По случая нека споделя един блог, в който няма много снимки, не се обновява често, но това не пречи да е велик, райт? http://photoristic.org/ е едно местенце подарено ни от Рости и Павел (дано съм запомнила правилно името и човека), което показва фотографията по малко по-различен от обичайния ни начин. Толкова е простичко и толкова... Те хората не случайно казват, че най-гениалните работи най-често са съвсем обикновени и мънички неща, но ти се пъхват право в сърцето и душата.

Винаги съм харесвала как с Катка никога не си следим last-fm-тата и като цяло пак слушаме еднаква музика с малко разминавки, които бързо наваксваме. Marina and the Diamonds бе нещо, което мярках няколко пъти в препоръчините ми изпълнители и по една или друга причина бяха едни от тези, които не проверих. Кат се погрижи за моето просветление обаче и тая мацка ми взе ума и... абе всичко ми взе. Чуйте, моля!

В общи линии лятото (или поне началото му) ще тече под вълната - Марина, малинени диаманти и много фотография. И от сега си знам, че ще бъде страхотно, макар да не съм наясно какво точно ще правя през него.

Have a nice life!