8.8.09

360. "С"

photo by jaimeibarra

Имам Сериозен проблем С буквата "С" в поСледните няколко дена. Проблема е Свързан с новата ми работа, на която се хвърлих без много да му миСля. В Смисъл, аз дори още не Съм я започнала, но по вСичко личи, че така ще Се Случи. И понеже ми Се Струва като нещо, което е било Само в мечтите ми и дори не Съм го иСкала Сериозно, още не мога да го повярвам. ИСтински. И вСеки път, щом Си го повторя на ум.. "Ще Ставам "С.." и вмеСто правилната дума, вСеки път Си казвам "Стриптизьорка". Уоу. И като си кажа "Нее.. не е това, duh, Сервитьорка е".
Но и това не е.. та така относно проблема ми с тази буква. Почва да ме хваща страх от нея и че някой ще ме попита след време "Какво работиш?" и аз без да се замисля и с гордост ще кажа "Ооо, стриптизьорка съм!". Оставете, че ще излъжа, ами ще умра от срам. Другия проблем с новата професия е, че ще се поставям на ръба на живеенето по няколко пъти на седмицата, ама то и без друго във всеки един момент във спалнята ти на третия етаж може да влети ТИР и да те смачка, и да умреш... тъй че. Какво са няколко пъти в седмицата да съм по - близо до умирането, отколкото обикновено.

Само шест дена остават, а аз много се старая да забравя обратното броене преди старта за към Бургас. Ама не мога! Ужасно трудно е да не мисля за идващите дни. Ужасно разочароващо е да знам колко бързо ще минат и заминат и после ще се върна в скучното ежедневие... до пролетта. Добре че са неделите със Захов. Тази ще се събираме у баба Вера, тя ще ни прави пици, ние ще ги полеем с много бира и ще се нама'аме, само както ние си знаем (чудна дума е тая... "ще се нама'ам".. дори не знам дали трябва да има апостров някъде, ама не изглежда крайно зле така). А утре съм на кафе с Мам и всичките си лели, омг. Ще бъде голям кокошарник. Нях.

Да слушате Volcano на Damien.

2 comments:

Anonymous said...

Abe Hris, malko ne shvanah kakvo to4no 6te raboti6? servitiorka li ili ne6to drugo sas "s", za koeto ne se se6tam? :D
Mi6eto.

дете said...

Знаеш ли, сега докато те чета, си мисля колко ти се възхищавам, че продължаваш да си безсмъртна. Нещо огромно керемидено и слънчево има в теб. Сигурно нямам право да надничам, още повече пък да коментирам, но ми действа зареждащо да се гмурна в свят, където няма Големи Непреодолими Проблеми. Невероятно е, че се намират и такива хора още :)
*усмих*