...

човек ще си помисли

след толкова

мъже, любови

би следвало

да зная

да съм се научила

как правилно

да се обича

кротко, всеотдайно

без голяма драма

и без други хора

само аз и той

ние, двама

и после

ти се появяваш

и пак превръщам се

във неспокосана и малка

егоистично те обичам

въпреки че зная

колко ще се нараним

накрая

защото ние с теб

трън сме

във очите на съдбата

какъв ти трън

греда

и с нас ще падне цяло кралство

ще умре и краля

ти, Тристан и Парис

аз, Елена и Изолда

а боговете

със закъснение разбрали

че това не е

невинната забава

на която се надяват

безмълвно, безучастно

ще ни наблюдават

ние, простосмъртните

как хвърляме се от върха

като не можах

от теб да се откажа

още на Олимп в подножието

не, нямах избор

не се сърди

не можех да те пусна

да се строша на хиляда и едно

тогава

сега, не ще умра за слава

нито ще ми каже

някой, някога

‘герой си’

от любов ще ни погубя

ала мой си