имената само ще го развалят

за любови като тая

хората не пишат книги

не са ни споменавали

в неритмични стихове

не ни играят във пиеси

нито ни разказват с филми

ние сме виновните

и грешните

ония дето ги обричат с дума „луди“

откровено смешните

ние сме предателите

измамните

любовниците тайни

второстепенните герои

дето доизграждат главния

правят го прекрасен

във очите ви

как свършва нашата история

не го е грижа никой, никога

и защо ли да ви пука?

нито сме поети, нито сме красиви

объркани, счупени и вехти сме

сълзите ни не трогват

нито умиляват

нас ни качват на Голгота

престъпници във любовта

осъждат ни

и последното

дето сещам се на кръста

е да се усмихна съжалително

че няма да ви разпнат

тук до нас, до мене

че няма да познаете

такава обич